Дж. Р. Уорд
ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ПОСВЕТЕНИ
Книга за Братството на черния кинжал
На братята
Благодарности
С признателност към:
Кара Чезаре, без която Братството на черния кинжал никога нямаше да стигне толкова далеч. Във всичко, което правя, ти си шампионът, вярна поддръжничка и гросмайстор... и най-добре да спра с хвалебствените словоизлияния, иначе тази книга ще стане по-дълга и от книгата на Фюри.
Всички в „Ню Американ Лайбръри" и най-вече: Клеър Зион, Кара Уелш и Леели Гелбман, Крейг Бърк и Джоди Ро-соф, Линдзи Нуи, невероятния Антъни и прекрасната Рейчъл Гранфийлд, която се справя така елегантно с моите десеткило-грамови ръкописи.
Стив Акселрод - капитанът на моя кораб.
Чудовищни благодарности на Несравнимата Сюзън Брокман (ще й подаря шарф с такъв надпис и бляскава корона), Кристин Фийхан (чийто паметник издигам, докато пиша това) и нейното невероятно семейство (Домини, Манда, Дениз и Браян), Сю Графтьн, известна повече като Мама Сю, Линда Франсис Лий, Лиса Гарднър и всичките ми останали приятели автори.
Още веднъж - огромно благодаря на най-добрите зъболекарски екипи в света: д-р Скот А. Нортън и Кели Айхлер, заедно с Ким, Ребека и Кристал, както и д-р Дейвид Б. Фокс и Вики Стайн.
ДЛБ - най-страхотното, обковано с метал момче. Прегръдки, мама.
НТМ, който стои зад идеята за този пътеводител, и който свърши толкова много работа по него... и чиято доброта отстъпва единствено на търпеливостта и чувството му за хумор.
Д-р Джесика Андерсен - моя довереница и спаринг партньор.
ЛеЕла Скот - вече имаш твърде много прякори, за да ги изброявам всичките. Затова ще се задоволя с най-важния - Най-добрата.
Както и майката на Кейли, която все още е моят идол.
Както винаги - на мама, съпруга ми и Бу.
ТАТКО МОЙ
1.
БЕЛА ИЗГЛЕЖДА ДОБРЕ.
В кухнята на Братството, Зейдист взе нож от барплота, стисна една маруля и започна да забива острието в нея на интервали от около два сантиметра.
- Така е.
Той харесваше доктор Джейн. По дяволите - беше й длъжник. Ала въпреки това трябваше да положи усилие да не забрави добрите обноски - би било адски просташко да среже жената, която не само бе шелан на неговия брат Вишъс, но и благодарение на която любовта на живота му не бе издъхнала на родилната маса от загуба на кръв.
- Възстанови се чудесно през последните два месеца. - Доктор Джейн го наблюдаваше от масата насреща му, а лекарската й чанта, като на доктор Маркъс Уелби от телевизионния сериал, почиваше до прозирната й ръка. - А Нала укрепва с всеки изминал ден. Невероятно, малките на вампирите растат толкова по-бързо от човешките бебета. Когнитивното й развитие е сравнимо с това на деветмесечно бебе.
- И двете се справят отлично.
Той продължи да разрязва марулята, ръката му отново и отново се спускаше надолу и потъваше дълбоко в нея. От другата страна на ножа, листата се диплеха като къдрави, зелени ленти, сякаш приветстваха освобождението си.
- А как се чувстваш ти като баща...
- По дяволите!
Зи изпусна ножа и като изруга, вдигна ръката, с която държеше марулята, към лицето си. Порязването беше дълбоко, чак до костта; алена кръв бързо изпълни раната и потече по кожата му.
Доктор Джейн се приближи.
- Добре, да отидем на мивката.
Трябва да й се признае, че нито го докосна по ръката, нито го побутна по рамото, за да го накара да отиде на мивката - просто застана до него и посочи умивалника.
Зейдист все още не обичаше да го докосва друг, освен Бела, макар да бе постигнал известен напредък. Сега вече, ако допирът е неочакван, първосигналната му реакция не бе да посегне към скритото си оръжие или пък да цапардоса онзи, който не се бе научил да си държи ръцете на мястото им.
Когато стигнаха до умивалника, доктор Джейн отвъртя кранчето и топлата струя потече в порцелановата мивка.
- Под нея - нареди тя.
Зи протегна ръка и потопи палеца си в горещата вода. Порязаното пареше дяволски, но той дори не трепна.
- Нека да отгатна. Бела те е помолила да говориш с мен.
-Не.
Той я стрелна с поглед, но доктор Джейн поклати глава.
- Просто прегледах и нея, и бебето. Това е всичко.
- Хубаво. Защото аз съм добре.
- Знаех си, че ще го кажеш - доктор Джейн скръсти ръце пред гърдите си и прикова в него такъв поглед, че на Зи му се дощя да издигне тухлена стена между двамата. Нямаше никакво значение дали тялото й бе плътно или полупрозрачно, както в момента - да попаднеш под изпитателния й поглед бе като да те ударят с парен чук. Нищо чудно, че двамата с Ви се разбираха толкова добре.