- Имам една малка новина за вас.
- Да не се жениш? - Бъч пресуши половината от току-що донесения „Лагавулин". - Къде се регистрирахте за сватбени подаръци? В някой мебелен магазин?
- По-скоро „Хеклер и Кох".
Преподобния разтвори сакото си за миг, разкривайки дръжката на четирийсеткалибров пистолет.
- Симпатично пищовче имаш, вампире.
- Може да ти продупчи...
- Тоя разговор прилича на игра на тенис - намеси се Ви. - А той винаги ме е отегчавал. Какво искаше да ни съобщиш?
Рив погледна Бъч.
- Страхотно го бива в общуването, нали?
- Опитай да поживееш с него.
(стр. 223-224)
Само че когато Ви положи длан на гърдите му, единственото, което Бъч усети, беше топла тежест. Бъч се намръщи. Това ли беше? Само това? Да изкарат акъла на Мариса за едното... Сърдит, той погледна надолу.
О, това било грешната ръка.
(стр. 313-314)
- Мариса - измърмори той и улови ръката й. - Не исках да те видя да пиеш толкова.
Не точно това се беше опитал да каже.
- Ъъъ... не ме виждаш аз да пия толкова много... искам.
О, зарежи! Господи... в главата му беше истинска каша.
(стр. 317)
Рот се ухили широко и ослепително белите му вампирски зъби проблеснаха.
- Как си... братовчеде?
Бъч се намръщи.
- Какво...
- Във вените ти тече от моята кръв, ченге - каза Рот и все така широко усмихнат, си сложи очилата. - Аз си мислех, че си цар само на това, да се забъркваш в големи каши, но ти си бил имал царска кръв.
(стр. 318)
Той отново погледна към Скрайб Върджин.
- Знаете ли какво облекчение изпитах...
Мариса ахна, а Ви пристъпи напред, запуши устата му с облечената си в ръкавица ръка и прошепна в ухото му:
- Да не искаш да бъдеш изпържен като яйце, приятелю! Никакви въпроси...
- Дръпни се, боецо - изплющя гласът на Скрайб Върджин. -Искам да чуя какво има да каже.
- Внимавай - каза Ви на Бъч и свали ръка от устата му.
- Съжалявам за въпросите - обърна се Бъч към черната фигура. - Просто... наистина се зарадвах, когато узнах какво тече във вените ми. И честно казано, даже и да загина днес, благодарен съм, че най-сетне знам кой съм.
Той улови ръката на Мариса и добави:
- И кого обичам. Ако всички години, през които бродех изгубен, е трябвало да ме доведат до този момент, значи дните ми на този свят не са били пропилени.
Последва дълго мълчание. Най-сетне Скрайб Върджин каза:
- Съжаляваш ли, че се отказваш от човешкото си семейство?
- Не. Истинското ми семейство е тук, в тази стая и в този дом. От какво друго се нуждая?
Тихите проклятия, разнесли се в стаята, му подсказаха, че отново е задал въпрос.
- Ъъъ... съжалявам - добави той.
Изпод черните одежди се разнесе тих женствен смях.
- Безстрашен си, човеко.
- Или просто глупав - отвърна Бъч и потърка лицето си, а челюстта на Рот направо увисна. - Знаете ли, наистина се опитвам. Честна дума. Да се държа почтително, имам предвид.
- Дай ми ръката си, човеко.
Бъч протегна лявата си ръка, тази, която бе свободна.
- Нагоре с дланта - излая Рот и Бъч побърза да я обърне.
- Кажи ми, човеко, ако те помоля за ръката, с която държиш своята жена, ще ми я дадеш ли?
- Да. Просто ще я хвана с другата.
Скрайб Върджин отново се изсмя тихичко и той подхвърли:
- Знаете ли, че смехът ви звучи като чуруликане на птички. Приятно е.
От лявата му страна Вишъс зарови лице в ръцете си.
Последва ново мълчание.
Най-сетне Бъч си пое дълбоко дъх:
- Май и това не ми е позволено да казвам.
Скрайб Върджин бавно повдигна черния си воал.
Исусе Христе... при вида на онова, което се разкри пред очите му, Бъч още по-здраво стисна ръката на Мариса.
- Вие сте истински ангел - прошепна той.
Съвършените устни се извиха в усмивка.
- Не. Аз съм Аз.
- Красива сте.
- Знам - каза Скрайб Върджин, после гласът й отново стана заповеднически. - Дай ми дясната си ръка, Бъч 0'Нийл, потомък на Рот, син на Рот.
Бъч пусна Мариса, улови я с лявата си ръка, а дясната протегна напред. Когато Скрайб Върджин го докосна, той потръпна. Въпреки че костите му останаха невредими, в допира й имаше невероятно могъщество. Стига да поискаше, можеше да го превърне на пух и прах.
Тя се обърна към Мариса.
- Подай ми ръката си, дете мое.
В мига, в който Мариса се подчини, Бъч усети как в тялото му нахлува гореща струя. За миг реши, че климатикът най-сетне е заработил както трябва, но после осъзна, че топлината се излъчва от тялото му.