- Да. Вие сте прекрасна двойка - оповести Скрайб Върджин. - Имате разрешението ми да се обвържете до края на времето, което ви е отредено заедно.
Тя пусна ръцете им и се обърна към Рот:
- Представянето им пред мен приключи. Ако човекът оцелее, ти ще довършиш церемонията веднага щом той се възстанови достатъчно.
Кралят сведе почтително глава.
- Така да бъде.
Скрайб Върджин се обърна към Бъч.
- Сега ще видим колко си силен.
- Почакайте - каза Бъч, мислейки си за глимера. - Мариса вече е обвързана, нали? Искам да кажа, че дори ако умра, тя ще е имала партньор, нали така?
- Играе си с огъня - промърмори Ви под носа си. - Играе си с шибания огън.
Скрайб Върджин изглеждаше направо изумена.
- Би трябвало да те убия още сега.
- Съжалявам, но това е важно. Не искам Мариса да стане жертва на задължителната изолация. Искам тя да бъде моята вдовица, за да не се тревожи, че някой друг ще направлява живота й вместо нея.
- Човеко, ти си потресаващо арогантен - изплющя гласът на Скрайб Върджин. - И изобщо не се покайваш за това, нали?
(стр. 342-344)
Ви беше вече в коридора, когато чу странен звук. Начаса се обърна и се втурна обратно в банята.
-Какво? Какво...
-Оплешивявам!
Ви дръпна завесата на душа и се намръщи.
- Какви ги дрънкаш? Косата ти си е на мястото...
- Не по главата! По тялото, идиот такъв!
Вишъс погледна надолу. Космите по краката и тялото на Бъч бяха започнали да падат и около канала на пода вече се бе натрупала купчинка тъмнокафяв мъх.
Ви избухна в смях.
- Погледни го от хубавата му страна - сега поне няма да ти се налага да си бръснеш гърба, когато започнеш да остаряваш. Край на обезкосмяването за теб.
Вишъс изобщо не се учуди, когато Бъч го замери с един сапун.
(стр. 370)
Хавърс се надигна от стола си и в същия миг Мариса рязко потропа по масата. Всички погледи се" насочиха към нея.
- Името е сгрешено.
Очите на Председателя се разшириха и едва не изскочиха от орбитите си. Толкова бе слисан от прекъсването й, че просто гледаше занемял как Мариса се обръща към Хавърс с лека усмивка:
- Можеш да си седнеш, лечителю.
- Моля?!
Мариса се изправи.
- Много време мина от последното гласуване след смъртта на бащата на Рот, цели векове. - Тя се облегна на масата и се наведе напред, приковала непреклонен поглед в лицето на Председателя. - Тогава моят баща беше жив и гласуваше от името на нашето семейство. Ето на какво се дължи объркването ви.
Председателят уплашено погледна към Хавърс.
- Навярно би могъл да обясниш на сестра си, че нарушава...
Мариса го прекъсна:
- Вече не съм негова сестра, поне според него. Макар да мисля - и смятам, всички ще се съгласите с мен, - че кръвните връзки са неотменими. Както и правата на първородството. - При тези думи по устните й пробяга хладна усмивка. - А по стечение на обстоятелствата аз съм родена единадесет години преди Ха-върс. Което означава, че съм по-голямата от двама ни. Което пък на свой ред означава, че той може да си седне на мястото. Като най-възрастния представител на нашето семейство, само аз имам право да дам гласа си в подкрепа на искането. Или да не го сторя. А в този случай определено възнамерявам да не го дам.
Думите й бяха последвани от невиждана суматоха. Истински хаос.
Насред настъпилата неразбория Ривендж се разсмя и изръкопляска.
- По дяволите, момиче. Бива си те!
(стр. 414-415)
Лумна бяла светлина и Омега изчезна. Също както и Скрайб Върджин.
След тях остана само бръснещ вятър, който разпръсна облаците по небето така, както яростна ръка дърпа завеса.
Рейдж се прокашля.
- Хмм... бас държа, че поне седмица няма да мога да мигна. Ами вие?
(стр. 420)
- Да, това е твоето име - каза Рот. - От днес ти си воинът от Братството на черния кинжал Дистройър, потомък на Рот, син на Рот.
- Но за нас винаги ще си останеш Бъч - обади се Рейдж. -Коравото копеле. Разтропаното копеле. Нахалното копеле. Според случая.
(стр. 435)
„ОСВОБОДЕНА ЛЮБОВ ”
- Изобщо не се чувствам добре в това.
Вишъс вдигна поглед от отрупаното си с компютри бюро. Бъч 0'Нийл стоеше изправен насред дневната, облечен в прилепнали кожени панталони и с изражение „Това шега ли е" на лицето.
- Не са ти по мярка ли?
- Не в това е въпросът. Никого не искам да обидя, но приличам на някой от „Вилидж пийпъл" - Бъч разпери мускулестите си ръце. Светлината се отразяваше в голите му гърди. - Хайде, моля ти се!
- Предвидени са за бой, не за модно ревю.