- Също и шотландските поли, но да си ме виждал да развявам карета?
- Слава богу, не. Твърде кривокрак си за тях.
Бъч придоби отегчено изражение.
- Що не ме целунеш отзад?
(стр. 21)
Когато следващото мартини дойде, Фюри опита да си спомни дали беше петото. Или шестото? Не беше сигурен.
- Човече, добре, че няма да се бием тази вечер - подхвърли Бъч. - Пиеш тази гадост като вода.
- Жаден съм.
- Очевидно. - Бъч се протегна в сепарето. - Колко още смяташ да седиш тук и да се наливаш, Лорънс Арабски?
(стр. 56)
В следващия момент се появи огромен мъж с бръсната отстрани глава и перчем като на мохикан на темето. Ривендж беше облечен в идеално скроен черен костюм и държеше черен бастун в дясната си ръка. Докато вървеше бавно към масата на Братството, клиентите на заведението се отдръпваха и му правеха път отчасти от респект към едрия му ръст, отчасти от страх заради репутацията му. Всички знаеха кой е и на какво е способен: Рив беше от тези наркобарони, които проявяваха личен интерес към средството си за прехрана. Изпречиш ли му се на пътя, можеше да свършиш накълцан като от мелачка за боклук.
(стр. 57)
- Хайде, издай тайната - подкани Блей. - Как беше преобра-зяването?
- Зарежи го преобразяването, правих секс. - Блей и Джон се ококориха и Куин се засмя. - Да, вярно. Направих дебюта, така да се каже.
- Не се занасяй - задъхано промълви Блей.
(стр. 59)
- Крайно време е да спреш да се цупиш заради онова пневматично оръдие за изстрелване на картофи - заяви Бъч.
Фюри направи гримаса и се облегна назад.
- Счупихте ми стъклото.
- Естествено. С Ви се целехме в него.
- Два пъти.
- Доказателство, че и двамата сме отлични стрелци.
(стр. 85-86)
- Как изглеждаше мъжът?
- Жер ли? - Хлапакът се наклони към него. - „Жер" значи жертва, така му викат ченгетата. Чух ги.
- Благодаря, че ме осветли - измърмори Фюри. - Е, как изглеждаше той?
(стр. 97)
-Не.
- Искам да я махнеш.
- Тогава ти предлагам да затаиш дъх. За мен е без значение, но поне липсата на кислород ще накара времето да тече по-бързо за теб.
(стр. 153)
- Тази сценка не я ли разиграхме съвсем наскоро? - промърмори Ред Сокс на пациента. - Само дето аз бях в леглото. Да приемем, че сме квит, и да сложим край на тези глупости.
Ледените, ясни очи се отместиха от нея и се насочиха към приятеля му. Все още беше намръщен.
- Изглеждаш ужасно.
- А ти си като Мис Америка.
(стр. 129)
Проклинайки себе си и тях, тя извади ръка от джоба си, наведе се и взе шишенце с демерол от по-голямата торба.
- Няма спринцовки.
- Има. - Ред Сокс се приближи със стерилна опаковка в ръка.
Когато тя посегна да я вземе, той стисна опаковката.
- Знам, че ще я използваш разумно.
- Разумно? - Тя дръпна спринцовката от ръцете му. - Не, ще пробода окото му с нея. Защото на това са ме учили в медицинския институт.
(стр. 137)
- Ти шегуваш ли се? Сякаш мога да забравя отвличането и смъртната заплаха и да си дам поръчката?
(стр. 140)
Ви се облегна на възглавницата и заоглежда решителната линия на брадичката й.
- Свали си престилката.
- Моля?
- Свали я.
- Каква точно е крайната ти задача? - Дано не е да купи чували, в които да сложи частите от тялото й.
- Не те ли интересува какво съм аз?
- Знаеш ли, освободи ме и ще ти задам цял куп въпроси за вида ти. Дотогава съм малко заета с мисълта как ще завърши хубавата ми кратка ваканция.
(стр. 158)
Тя намокри гъбата отново, изцеди я и се наведе, за да достигне другата му ръка. Щом приближи към китката, той я отдръпна.
- Не искам да се приближаваш до ръката ми дори когато е с ръкавица.
-Защо е...
- Не ми се говори за това, така че въобще не питай.
Яснооо.
- Това едва не уби една от медицинските ми сестри, знаеш ли?
- Не съм изненадан. - Той се загледа в ръкавицата. - Бих я отрязал, ако можех.
- Не те съветвам.
- Естествено, че не. Ти не знаеш какво означава да живееш с този кошмар...
- Не, исках да кажа, че ако бях на твое място, бих помолила някой друг да го направи. Шансът за успех би бил по-голям.
Последва миг тишина, после пациентът избухна в смях.
- Умница.
Джейн прикри усмивката си, докато потапяше и изцеждаше гъбата отново и отново.
- Само споделям медицинското си мнение.
- Май си търсиш гадже, Леш - изръмжа Куин. - Продължавай в този дух и ще си го получиш, приятелче.
(стр. 190)
Ред Сокс погледна към Джейн и пациента.
- Способностите ти да четеш мисли са се върнали?
- С нея ли? От време на време.