- Долавяш ли нещо от останалите?
-Не.
Ред Сокс намести шапката си.
- Кажи ми, ако доловиш нещо от мен, става ли? Има мисли, които искам да си останат лични, ако ме разбираш.
- Ясно. Въпреки че понякога не мога да се спра.
- Именно заради това, когато съм около теб, ще мисля само за бейзбол.
- Слава Богу, че не си фен на „Янкис".
- Не произнасяй тази дума. В смесена компания сме.
. (стр. 192)
Пациентът се наведе към ухото й.
- Не си те представям като главна мажоретка, но си права, че ще унищожим всичко, което само би те стреснало дори. -Изправи се като една гигантска маса от тестостерон в пантофи.
Джейн го потупа по ръката и направи знак с показалец да се наведе отново към нея. Когато го направи, тя прошепна:
- Страх ме е от мишки и паяци, но не е нужно да вадиш оръжието си и да отваряш дупка в стената, ако срещнем такива, разбрахме ли се? Капан или навит на руло вестник също вършат работа. А и после няма да има нужда от ремонт. Само казвам.
Побутна го, за.да му покаже, че това е всичко, и се съсредоточи върху тунела пред себе си.
(стр. 193)
Бъч кимна с разбиране.
- Както вече казах, приятелю, между нас всичко си остава постарому. Без значение кого оправяш. Въпреки че... ако хукнеш след овца, знам ли? Ще ми е трудно да го понеса.
Ви не можа да сдържи усмивката си.
- Не се занимавам със селскостопански животни.
- Не търпиш слама по кожените си дрехи ли?
- Нито пък вълна между зъбите.
(стр. 203-204)
- Да. - Бъч тръгна към вратата, но се спря и погледна през рамо. - Ви?
Ви вдигна очи.
-Да?
- След този задълбочен разговор мисля, че трябва да си наясно... - Бъч поклати сериозно глава. - Продължаваме да не сме гаджета.
(стр. 205)
Изправен пред шкафчето си три часа по-късно, на Джон му се искаше Куин да затвори проклетата си уста. Въпреки че в помещението беше шумно заради блъскащите се метални врати, плющенето на дрехи и звуците от паднали обувки, той имаше чувството, че на устата на приятеля му е прикрепен мегафон.
- Огромен си. Направо грамадалище.
- Това дори не е дума. - Джон напъха раницата в шкафчето, както правеше обикновено, и осъзна, че никоя от дрехите му за тренировки нямаше да му стане.
- Кажи нещо, Блей.
Блей кимна и извади кимоното си.
- Да, а ако натрупаш и маса, ще станеш с размерите на братята.
- Грамадант.
- Това също не е дума, загубеняко.
- Добре де. Наистина, наистина, наистина голям. Така по-добре ли е?
(стр. 286)
- Дойдох да проверя да не си умряла.
Джейн нямаше как да не се усмихне.
- Боже, Манело, не е нужно да си такъв романтик.
- На нищо не приличаш.
- А сега и комплименти. Стига. Караш ме да се изчервявам.
(стр. 337-338)
Ви примигна няколко пъти, ужасен от това, което се канеше да каже.
- Боже, ще те провъзгласят за светец, знаеш ли? Винаги си ме подкрепял. Винаги. Дори когато аз...
- Дори когато ти какво?
- Знаеш.
- Какво?
- По дяволите. Дори когато бях влюбен в теб. Или някаква тъпотия от тоя род.
Бъч се хвана за гърдите.
- Беше? Беше? Не мога да повярвам, че вече не проявяваш интерес. - Той закри театрално очите си със свивката на ръката си. - Мечтите ми за бъдещето ни са разбити...
- Млъквай, ченге.
Бъч надникна изпод лакътя си.
- Шегуваш ли се? Бях замислил фантастично риалити шоу. Щяха да го излъчат по VH1. „Две ухапвания са по-добри от едно ". Щяхме да спечелим милиони.
(стр. 345-346)
- Знаеш, че съм прав.
- Майната ти, доктор Фил.
- Добре, радвам се, че сме на едно мнение. - Бъч се намръщи. - Хей, може пък да направя токшоу. След като няма да бъдеш моята първа дама. Мога да го нарека „Часът на 0'Нийл". Звучи добре, нали?
- Първо, ти щеше да бъдеш дамата.
- Забрави. Няма начин аз да съм ти отдолу.
- И второ, не мисля, че на пазара се търси много твоят стил на психотерапия.
- В голяма грешка си.
- Бъч, току-що се пребихме един друт.
- Ти започна. А и би било идеално заяанал „Спайк". Нещо средно между турнир по кеч и шоуто на Опра. Направо съм гений.
- Продължавай да си го повтаряш.
(стр. 346)
- Десет минути - прошепна Бъч в ухото на Мариса. - Може ли да прекарам десет минути с теб, преди да тръгнеш? Моля те, мила...
Ви завъртя очи и почувства облекчение, задето се подразни от любовните им игрички. Поне тестостеронът му беше в изобилие.
- Мила... моля те.
Ви отпи от чашата си.
- Мариса, пусни на горкия нещастник. Мрънкането му ми лази по нервите.
- Няма да допуснем такова нещо. - Мариса събра документите си с усмивка на лицето и хвърли поглед към Бъч. - Десет минути. И по-добре ги засечи.