Выбрать главу

Бъч скочи от стола, все едно гореше.

- Не го ли правя винаги?

-Да.

Те се целунаха, а Ви изръмжа.

- Забавлявайте се, хлапета. Но някъде другаде.

(стр. 411)

СВЕЩЕНА ЛЮБОВ ”

Трябвало. Могло. Щяло.

Симпатична рима. Истината беше, че един от Черните ездачи от „Властелинът на пръстените" го тласкаше към червения дим така неумолимо, сякаш мръсникът го бе овързал и хвърлил в багажника на кола.

Всъщност, приятел, ти ще бъдеш предната броня.

(стр. 16)

* Спайк - американски телевизионен канал, предназначен основно за мъжка публика. - Бел. прев.

Изръмжа, плъзна ръка между краката си и обгърна с длан изключително твърдия си член. Както обикновено той беше причината за събуждането му. Будилник, толкова надежден, колкото и Биг Бен.

(стр. 29)

Гласът на Рейдж прогърмя:

- Тази сбирщина от егоистични, предубедени безделници с мокасини...

- Я по-кротко с мокасините - намеси се Бъч. - И аз нося такива.

- ...паразитиращи късогледи копелета...

- Кажи си мнението направо, без заобикалки - обади се друг.

- Да си наврат тъпия бал в грозните задници.

Кралят се засмя тихо.

- Добре, че не си дипломат, Холивуд.

- Трябва да ми позволиш да им изпратя съобщение. Или още по-добре звярът у мен да ги посети. Ще го накарам да* изравни мястото със земята. Пада им се на тия негодници, след като се отнесоха така с Мариса.

- Знаеш ли - отбеляза Бъч, - винаги съм смятал, че имаш мозък в главата. Въпреки всичко, което другите говорят.

(стр. 43)

На не повече от пет пресечки на изток, в личния си кабинет в „Зироу Сам", Ривендж, известен още като Преподобния, изруга. Мразеше онези, които не умееха да се владеят. Мразеше ги.

Олюляващият се пред бюрото му човек току-що се беше подмокрил. Върху панталоните му се беше появило тъмносиньо кръгло петно.

Изглеждаше, сякаш някой го бе уцелил с мокра гъба.

(стр. 55)

- Косата ти е като на момиче - обяви господин Д.

- А ти миришеш на пяна за вана. Аз поне мога да се подстрижа.

-Държа се идиотски, но не мога да ги приема.

- В обор ли си отгледан? Не бъди грубиян, момчето ми. Това е подарък.

Блей поклати глава.

- Вземи ги, Джон. Така или иначе ще загубиш този спор, а това ще ни спести театралниченето му.

- Театралничене? - Куин скочи и зае позата на римски оратор. - Какво разбирате вий, младежо? На две магарета сламата не можете да разделите.

Блей се изчерви.

- Хайде стига...

Куин се хвърли към Блей, вкопчи се в раменете му и се овеси с цялата си тежест.

- Задръж ме. Обидата ти ме остави бездиханен. Аз съм като изтъкан.

Блей изпъшка и се опита да задържи Куин да не се стовари на пода.

- Казва се истукан.

- Изтъкан звучи по-добре.

Блей се мъчеше да не се усмихне, правеше опит да не покаже, че е във възторг, но очите му блестяха като сапфири, а страните му поруменяха. Като се смееше, без да издава звук, Джон седна на една от пейките, измъкна чифт бели чорапи и ги нахлузи под новите си стари джинси.

- Сигурен ли си, Куин? Защото имам чувството, че ще ми бъдат по мярка и може да си промениш решението.

Куин внезапно пусна Блей и изпъна дрехите си с рязко дръпване.

- А сега ме обиждаш и на чест. - С лице към Джон той взе позиция за фехтовка.

- Туше.

Блей се засмя.

- Това е ан гард, глупако.

Куин хвърли поглед през рамо.

- И ти ли, Баруте?

- Бруте.

-Я бягай на батута, тъкмо е за перверзници като теб. - Куин се ухили широко, безкрайно горд, че е такъв гадняр. - Обуй проклетите маратонки и да приключваме с това, преди да се е наложило да включим Блей към апарат за командно дишане.

- Ти си за санаториум.

- Не, благодаря, обядвах обилно.

(стр. 118-119)

Хекс му поднесе ръката си, без го погледне, защото знаеше колко е горд и иначе не би се облегнал на нея. А се налагаше. Беше отслабнал до крайност.

- Мразя, когато си права - измърмори той.

- Това обяснява защо толкова често избухваш.

(стр. 153)

Въпреки изтощението, което го завладяваше, той поклати глава.

- Кажи ми.

-Не трябва...

- Кажи ми... или ще стана и ще започна да правя упражнения по пилатес.

- Да бе. Винаги си казвал, че той е за женчовци.

- Добре. Джиу джицу. Говори, преди да съм припаднал.

(стр. 211)

- Разбрано. Чуй, искам да помогна на Хавърс. За него е пре-калено тежко да организира сам новата клиника и да се грижи за пациентите. Това означава, че ще отсъствам в някои дни.