Зи потърси очите на Куин в огледалото за обратно виждане.
- Ще извиняваш за тапицерията.
Куин поклати глава.
- Не го мисли. Заради теб съм готов да направя колата си на нищо.
Рейдж сложи ръка на врата на Зи.
- По дяволите, пребелял си като сняг и почти толкова топъл. Ще трябва да те лекуваме в клиниката.
- У дома.
Рейдж понижи глас:
- Пратих съобщение на Мери да не я пуска да си тръгне. Независимо колко време ще ни отнеме да се върнем в имението, Бела все още ще е там. Няма да си отиде, преди да си се прибрал у дома.
В хамъра се възцари кънтяща тишина, сякаш всички бяха погълнати от това да се преструват, че не са чули думите на Рейдж.
Зи отвори уста, за да възрази.
Ала изгуби съзнание, преди да успее да измисли какво да каже.
6.
В стаята за лечение в тренировъчния център, бела крачеше напред-назад, обикаляйки кушетката за прегледи с разтреперани крака, като непрекъснато спираше, за да си погледне часовника.
Къде бяха? Какво още се беше объркало? Беше минал повече от час...
О, Господи, нека Зейдист да е ! Моля те, нека го доведат жив.
Напред-назад, напред-назад. Най-сетне Бела спря до болничното легло и плъзна поглед по него. Докосна меката повърхност и мислите й се насочиха към деня, когато бе лежала тук като пациент. Преди три месеца. За раждането на Нала.
Господи, какъв кошмар бе изживяла тогава.
И, Господи, какъв кошмар изживяваше сега... чакайки да докарат нейния хелрен, облян в кръв и раздиран от болка. И това беше в най-добрия случай. В най-лошия щяха да докарат тяло, покрито с чаршаф... не, не можеше да понесе дори мисълта за това.
За да не полудее, се замисли за раждането, за мига, в който и нейният живот, и този на Зи, се бяха променили завинаги. Като много други паметни събития, то беше очаквано, ала въпреки това пристигането му им подейства като шок. Бела беше в единайсетия месец от осемнайсетмесечната бременност, характерна за нейната раса.
Беше понеделник вечер - страхотно начало на седмицата! Беше й се прияло чили и Фриц побърза да й угоди. Забърка й особено пикантна доза, ала когато се появи в стаята й с димящата купа, Бела изведнъж установи, че не е в състояние да понесе нито миризмата, нито вида на яденето. Обляна в пот и бореща се да не повърне, тя отиде да си вземе хладен душ. Докато се тътреше с мъка към банята, неволно се зачуди как, по дяволите, ще издържи малкото да едрее още седем месеца в корема й.
Нала, очевидно, бе взела случайната мисъл на майка си присърце. За първи път от седмици се размърда сериозно и с един силен ритник накара водите й да изтекат.
Когато вдигна халата си и видя локвичката, Бела за миг се зачуди дали не бе изгубила контрол над пикочния си мехур. А после й просветна. Въпреки че бе последвала съвета на доктор Джейн и не бе прочела вампирския вариант на „Какво да очакваме, когато очакваме дете", все пак знаеше достатъчно, за да е наясно, че изтекат ли ти водите, връщане назад няма.
Десет минути по-късно вече лежеше на болничното легло, а доктор Джейн я преглеждаше - бързо, ала щателно. Заключението й беше, че макар тялото на Бела да не бе готово за това, Нала трябваше да бъде извадена. Сложиха й питоцин (лекарство, което често се прилагаше при човешките жени за предизвикване на раждане) и много скоро Бела разбра, че «ма разлика между обикновени болки и родилни болки.
Обикновените болки привличаха вниманието ти. Родилните болки го обсебваха.
Зейдист бе навън по работа на Братството и когато се прибра, така се шашна, че дори съвсем късо подстриганата му коса щръкна. В мига, в който прекрачи прага, той захвърли оръжията си (които образуваха купчинка с размерите на обемисто кресло) и се втурна при нея.
Бела никога досега не го бе виждала толкова уплашен. Нито дори след някой от кошмарите за садистичната Господарка, чийто пленник бе някога. Очите му бяха станали черни, не от гняв, а от страх и така стискаше устни, че заприличаха на две тънки бели черти.
Присъствието му й помогна да надвие болката. Освен това се нуждаеше от него. Доктор Джейн я бе посъветвала да не прибягва до епидурална упойка, тъй като при вампирите тя често водеше до обезпокоително ниско кръвно налягане. С други думи - никакво притъпяване на болката.
Както и никакво местене в клиниката на Хавърс. След като питоцинът пришпори тялото й, всичко се разви твърде бързо, за да я местят където и да било... не че това имаше особено значение, тъй като бездруго съвсем скоро щеше да се зазори. Което означаваше, че нямаше как да доведат лекаря на расата в тренировъчния център.