Добре, тогава ще използвам „глупако". Сърди се на себе си, дадох ти право на избор.
(стр. 286-287)
- Искаш ли да ти отворя вратата? - попита сухо Куин, дока-то изключваше двигателя.
Джон го погледна.
-Ако кажа „да ”, ще го направиш ли?
-Не.
- Тогава при всички случаи искам да ми отвориш вратата.
- Майната ти. - Куин излезе от колата. - Съсипваш ми удоволствието.
Джон затвори вратата от своята страна и поклати глава.
- Радвам се, че си толкова манипулируемски.
- Няма такава дума.
- Не знаех, че делиш леглото си с Даниъл Уебстьр21. Ало? Гигантът?
Куин хвърли поглед към къщата. Можеше да чуе коментара на Блей: Искаш да кажеш речника Мериам- Уебстър.
- Няма значение.
(стр. 318-319)
- Дълго време не сме се виждали - подхвърли ангелът.
- Недостатъчно дълго.
- Гостоприемен както винаги.
- Виж какво - рече Ривендж примижал, - не е зле да намалиш диско-осветлението.
Искрящото сияние помръкна и Ласитър придоби нормален вид. Доколкото нормален може да е някой прекомерно пристрастен към пиърсинг и с амбициите да бъде златният стандарт на нечия национална валута.
Трез затвори вратата и застана пред нея, като целият му вид говореше „Само да пипнеш моето момче и ще ти дам да се разбереш, пък ако ще и ангел да си".
- Какво те води на мой терен? - попита Рив, като държеше чашата си с две ръце и се опитваше да абсорбира топлината й.
- Имам проблем.
- Не мога да те превъзпитам, съжалявам.
Ласитър се засмя и звукът отекна в къщата като църковни камбани.
- Не, благодаря, харесвам си се какъвто съм.
- Нито мога да променя склонността ти към халюцинации.
- Трябва да открия един адрес.
- Приличам ли ти на телефонен указател?
- Приличаш на сдъвкан и изплют.
- Стига с твоите комплименти. - Рив допи кафето си. - Защо мислиш, че ще ти помогна?
(стр. 383)
- Да му се не види - промълви Рот, когато онзи спря на двайсетина метра от тях.
Светещият се разсмя.
- Я виж ти, добричкият крал Рот и бандата му веселяци. Кълна се, момчета, трябва да изнасяте представления по детски партита, толкова сте лъчезарни.
- Чудесно - измърмори Рейдж, - никак не си е изгубил чувството за хумор.
- Защо да не му го избия с юмруци? - изръмжа Вишъс.
- Ако може с неговите собствени...
Рот стрелна строго двамата, а те му отвърнаха с невинни учудени погледи.
Кралят поклати глава и се обърна към светещата фигура.
- Отдавна не се бяхме виждали. И слава богу. Как си, дяволите да те вземат?
Преди мъжът да успее да отговори, Ви простена:
- Ако пак трябва да изслушам онази глупост в стил Киану Рийвс от „Матрицата", че бил Нео, главата ми ще гръмне.
- По-скоро е Неон, че ми прилича на светеща реклама.
(стр. 434-435)
- Това е Ласитър, падналият ангел. При едно от последните му посещения на Земята в Централна Европа избухна епидемия от чума...
- Вярно, но въобще не по моя вина...
- ...която изтреби две трети от човешкото население.
- Нека ти припомня, че вие не харесвате хората.
- Миришат лошо, като са мъртви.
- С всички вас, смъртните, е така.
(стр. 437)
- Как ни го начука тоя! - промълви Вишъс.
- Това ще го пропусна, благодаря - измърмори Ласитър.
(стр. 437)
Противопожарната аларма на стълбището се включи с про-низителен вой, който те караше да искаш да си глух.
Фюри се разсмя и се обърна настрани, като я притисна към гърдите си.
- Пет... четири... три... две...
- Прощааавайте! - извика Лейла от долната площадка.
- Какво беше този път, Избранице? - провикна се той в отговор.
- Бъркани яйца.
Фюри поклати глава и каза тихичко на Кормия.
- Аз пък си помислих, че са били препечените филии.
- Няма как. Тя счупи тостера вчера.
- Така ли?
Кормия кимна.
- Опита се да пъхне парче пица в него. И сиренето направи белята.
- Навсякъде ли потече?
- Навсякъде.
- Няма страшно, Лейла - извика той. - Може да почистиш тигана и да опиташ отново.
- От този тиган май вече нищо не става.
Фюри понижи глас.
- Въобще нямам желание да питам.
- Тия неща не са ли метални?
- Би трябвало.
БРАТЯТА ВЪВ ФОРУМИТЕ
Когато през септември 2005 г. започна приключението по издаването на тези книги, изобщо не подозирах колко популярни ще станат. Нито пък разбирах каквото и да било от интернет. Дори не знаех, че съществува нещо, наречено Yahoo! групи, че онлайн форумите са начин един автор да поддържа връзка с читателите си, нито пък, че блоговете и онлайн рецензиите са от такова значение.