Бела се върна към настоящето и оправи плоската възглавница върху леглото. Съвсем ясно си спомняше как бе стискала ръката на Зи толкова силно, че едва не строши костите му, докато се напъваше така, че чак зъбите я боляха, и имаше чувството, че я разкъсват надве.
А после жизнените й показатели се сринаха.
-Бела?
Тя рязко се обърна. Рот стоеше на прага на стаята и внушителното му тяло изпълваше вратата. С дългата си до кръста черна коса, тъмните очила и черните кожени панталони, с безшумната си поява кралят бе като осъвременена версия на Мрачния жътвар.
- О, не! - простена тя и се улови за леглото. - Моля те...
- Не, всичко е наред. Той е добре. - Рот се приближи и я улови за ръката, за да я подкрепи. - Положението му е стабилно.
- Стабилно?
- Има открита фрактура на крака, поради което е изгубил известно количество кръв.
„Известно количество" без съмнение означаваше „страшно много".
- Къде е?
- На път към имението от клиниката на Хавърс. Знаех, че се тревожиш, затова дойдох да ти кажа.
- Благодаря ти. Благодаря ти...
Дори с проблемите, които имаха напоследък, мисълта да изгуби своя хелрен беше непоносима.
- Хей, успокой се! - Рот обви силните си ръце около нея и нежно я подкрепи. - Остави треперенето да премине през теб. Така ще ти е по-лесно да дишаш, вярвай ми.
Тя го послуша и отпусна напрегнатите си мускули. Тялото й потрепера от глава до пети и тя трябваше да се облегне на краля, за да се задържи на крака. Все пак, той се оказа прав. Макар и разтърсвана от спазми, Бела успя да поеме няколко глътки въздух.
Когато най-сетне се посъвзе, тя се отдръпна. Погледът й попадна върху леглото и тя отново закрачи около него.
- Рот, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се.
Наложи й се да покрачи още малко напред-назад, докато успее да оформи въпроса си както трябва.
- Ако Бет ти роди дете, ще го обичаш толкова, колкото обичаш нея, нали?
Кралят изглеждаше изненадан.
- Ъъъ...
- Съжалявам - поклати глава Бела. - Не е моя работа....
- Не, не е това. Просто не съм сигурен какъв е отговорът. -Той вдигна ръка и свали тъмните очила от искрящите си, бледо-зелени очи. Макар и нефокусирани, погледът им беше поразителен. - Ето как стоят нещата... и мисля, че това важи за всички обвързани вампири. За един вампир неговата шелан е сърцето, което бие в гърдите му. Повече от това дори. Тя е неговото тяло, неговата кожа, неговият ум... всичко, което е бил някога и всичко, което ще бъде. Така че един вампир никога не може да изпита към другиго по-силни чувства от тези, които изпитва към своята жена Просто не е възможно и мисля, че в цялата тая работа има пръст еволюцията. Колкото по-силно обичаш нещо,»толкова по-яростно го браниш, а да опазиш своята шелан жива на всяка цена, означава, че тя може да се грижи за децата ви, ако има такива. Което въобще не означава, че не обичаме децата си. Сещам се за Дариъс и Бет - той отчаяно държеше тя да е в безопасност. Ами Тор и Джон? И... така де, разбира се, че ги обичаме.
Което звучеше разумно, но не я успокои особено, като се имаше предвид, че Зейдист не искаше дори да вземе дъщеря си на ръце...
Двукрилата врата се отвори и вкараха Зейдист на инвалидна количка. Беше облечен в болничен халат, навярно защото в клиниката на Хавърс се бе наложило да му срежат дрехите, и цялата кръв се бе отдръпнала от лицето му. Ръцете му бяха бинтовани, а кракът - гипсиран.
Освен това беше в безсъзнание.
Бела се втурна към него и взе ръката му в своята.
- Зейдист? Зейдист?
Венозните системи и хапчетата невинаги бяха най-доброто лечение за ранените. Понякога единственото, от което се нуждаем, е докосването на онзи, когото обичаме, звукът на неговия глас и знанието, че сме у дома - само това е достатъчно, за да ни върне от ръба.
Зи отвори очи. Сапфиреносиният поглед, който срещна, извика сълзи в очите му. Бела се бе привела над него, гъстата й, махагонова коса бе паднала на едното й рамо, изваяното й лице бе изопнато от тревога.
- Здрасти - каза той, не беше в състояние да каже повече.
Беше отказал каквито и да било обезболяващи в клиниката,
защото замайващият им ефект винаги му напомняше за това как Господарката го упойваше, така че беше в пълно съзнание, докато доктор Джейн отваряше крака му и наместваше костта. Е, поне през по-голямата част. За известно време беше изгубил съзнание. Резултатът бе, че се чувстваше ужасно. Така и изглеждаше, без съмнение. А имаше толкова много да й каже.
- Здравей - Бела го помилва по късо подстриганата коса. -Здравей...
- Здравей...
Преди съвсем да се размекне и да стане за смях, Зи се огледа наоколо, за да види кой още е в стаята. Рот говореше с Рейдж в ъгъла до джакузито, а Куин, Джон и Блей стояха пред стоманените шкафове с лекарства.