Ласитър (от лаптопа си, бог знае къде) Позвънихте ли?
Дж. Р. Уорд О, господи, не... няма да го правим точно сег...
Леебра725 0, очертава се нещо страаааахотно............
администратор (грабва купа с пуканки)
на сайта
Вишъс (в Дупката) Съжалявам, задник такъв, но тя е заета. ЧАО!
Ласитър Заета, а? С теб?
* Игра на думи с името на авторката (Ward) - на английски думата „warden” означава „надзирател". - Бел прев.
Вишъс | Когато става дума за теб,тя винаги е заета. Какво ще кажеш за това? |
Ласитър | Ше ти покажа, че лъжеш. |
Вишъс | Надявай си се. ЧАО. |
Ласитър | 0, мисля да поостана. Защо ти не се махнеш. Далеч,далеч оттук... |
Дж. Р. Уорд | Както казах, няма да го правим точно сега. Очите ми се затварят и трябва да... |
Вишъс | Не се засягай, Чала, обаче никой не те пита.Ласитър, помниш ли гробницата? |
Ласитър | Аха.И какво? |
Вишъс | Ше те чакам там. |
Рот | (в кабинета) Здрасти, Ви. Помниш ли ме? Един от братята. И твой крал. Копелето, което може да те изпрати в принудителна отпуска.Добре, виждам, чети привлякох вниманието.А сега се разкарай от форума. И ела в кабинета ми. ВЕДНАГА. |
Ласитър | Вишъс, ще бъда там. Час преди изгрев слънце.Ако ти стиска, ще се появиш. Все пак шибаната идея беше твоя. |
Рот | Ласитър, ти просто не знаеш кога да спреш, нали? |
Ласитър | Имам нещо, което искаш, вампире.Нещо, което ти липсва.Така че се дръж любезно, задник такъв.А и какво толкова? Боиш се, че скъпоценното ти кристално кълбо, тая шибана ОТКАЧАЛКА, може да пострада? |
Дж. P. Уорд | Уморена съм... не може ли да отида да си лег... |
Рот | Ше бъда там.Час преди изгрев слънце.И не се ебавай. Напълно съм способен да те убия само защото си ме отегчил до смърт. |
Ласитър | Я виж ти... аудиенция с краля... какво ли да си облека? |
Рот | Като се има предвид в какво настроение съм - железни доспехи.И си направи услуга - ела въоръжен. Така може и даживееш по-дълго. |
Ласитър | Нали познаваш расата ми. Оръжията ни са винаги у нас и винаги - скрити.Час преди зазоряване.Ше бъда там, вампире. |
Ласитър | А, и още нещо - ако обичаш, остави ОТКАЧАЛКАТА вкъщи.Двамата никак не се погаждаме.ДО СКОРО. |
Вишъс | Идвам с теб, господарю. |
Рот | Майната ти, Ви.Той е задник, но и ти имаш пръст в цялата работа. |
Вишъс | Тогава вземи Рейдж. Имаш нужда от подкрепление. |
Рот | МОЛЯ? |
Вишъс | Знаеш на какво е способен. |
Рот | ДОМЪКНИ СИ ЗАДНИКА TУK! ВЕДНАГА! |
Бет Рандъл | (от лаптопа в спалнята им) Рот? |
Рот | Не сега. |
Бет Рандъл | Сега. |
Рот | Какво? |
Бет Рандъл | Знам какъв е той. И ще се срещнеш с него без подкрепление само през трупа ми.Точка по въпроса. |
Рот | Исусе Христе, лийлан, какво по... |
Дж. Р. Уорд | Мога ли да си лягам вече? Трябва да ставам в шест... |
Бет Рандъл | Само. През. Трупа. Ми.Е, кого ще вземеш със себе си? |
Вишъс | Благодаря ти, че му наля малко здрав разум в... |
Бет Рандъл | Вишъс, не се бъркай. И не отивай в кабинета.Рот? Чакам да ми отговориш. |
Зейдист | A3 ШЕ ОТИДА С НЕГО |
Рот | Мамка му.Зи става ли, лийлан? |
Бет Рандъл | Напълно. Стига да е въоръжен до зъби. |
Зейдист | КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ?!СЯКАШ СЪМ СЕ КАНЕЛ ДА ОТИДА ПО БАЛЕТНИ ПАНТОФКИ |
Рот | (разсмива се)(бутва очилата на челото си и разтърква очи)Е, добре. Майната му.Бет, аз ти дадох нещо, което поиска.Какво ще кажеш да дойдеш в кабинета и да ми дадеш нещо, което аз искам? |
Бет Рандъл | Какво ще кажеш да се помириш с Вишъс, а после да дойдеш при мен? |
Рот | Ви?Бързо, окажи малко братска помощ.Всичко наред ли е между нас? |
Вишъс | Амиииииииии... |
Рот | Ти си ЖЕСТОКО копеле.Хайде де. |
Вишъс | Помоли ми се. |
Бет Рандъл | Вишъс, това е гадно.А и това е моята реплика.Остави, Рот-идвам при теб. |
Рот | (става от писалището, вперил поглед в двукрилата врата на кабинета си)(сваля черната си тениска)(събува си ботушите)(разкопчава копчето на кожения си панталон) |
Бет Рандъл | (бутва вратата на кабинета)Казвам ти, понякога Вишъс е истински...ХЕЙ, КАКВО ВИЖДАМ! ОХО! |
Рот | Здрасти.(полюлява панталона в ръката си) (хвърля го на пода) Е, лийлан... какво ще кажеш да затвориш вратата? И да я заключиш? |
Дж. Р. Уорд | СЕГА ВЕЧЕ МОГА ЛИ ДА ОТИДА ДА СИ ЛЯГАМ? ИЗТОЩЕНА СЪМ. |
Дж. Р. Уорд Лека нощ, Съкилийнички! |