Добре... обаче няма да пуша сега.
(оглежда се за последен път в огледалото над писалището) (среща погледа на Зи)
Зейдист
Фюри
(усмихва се)
Кой да предположи, а?
Преди да срещна Бела, не и аз.
Е, хайде братко мой, да вървим да те обвържем както си му е редът.
(отваря вратата) А, да, още нещо - ако имаш чувството, че си глътнал оловен балон, това също е съвсем нормално.
(излиза в коридора)
(взема Бу на ръце)
Всъщност съм добре. Чувствам се отлично.
Ла го направим.
(поема по коридора и спира пред голямото стълбище) (вижда братята, събрани в подножието му, заедно със своите шелани, облечени в червено и синьо, и сребристо, и прасковено, и в цвят на среднощно небе) Мамка му, излъгахте за оловния балон.»
ТЪРЖЕСТВОТО
20 януари, 2008 г.
| Фриц | (във фоайето) (подрежда догени с подноси в ръце) (допълва декоративната ледена статуя с водка) (добавя гарнитура към спаначените палачинки) (включва шоколадовия фонтан)(приготвя се да посрещне гостите) |
| Рот | ХУБАВОООООООООО.Фоайето си го бива.(протяга ръка към Бет) Ела, лийлан, дай ми една це-лувчица. |
| Фриц | (към Съкилийничките)Добре дошли, дами! Вземайте си от всичко - яжте, пийте и се веселете! |
| Бет Рандъл | (пристъпва в обятията на Рот)Спомняш ли си нашата церемония? |
| Рот | Как бих могъл да я забравя.(целува я) |
| Фриц | (уверява се, че останалите догени разнасят подносите схрана и напитки)(тревожи се дали всичко ще е съвършено) |
Рот
Кормия
Фриц
Фюри
ЦЕРЕМОНИЯТА
20 януари, 2008 г.
(вдига поглед и вижда ©юри на най-горното стъпало на стълбището)
Най-после, (намигва)
(извиква) Ше започваме ли?
(поглежда към библиотеката) (протяга ръка)
Кормия?
(излиза от библиотеката, облечена в златиста рокля с висока талия, украсена с перли)
(разпуснатата й коса пада по гърба й на руси вълни) (краката й са боси)
(вдига очи към стълбището и вижда Фюри; пламъчетата на стотина черни свещи осветяват гордото му лице и искрящите му жълти очи)
(вдига ръка към устата си)
(примигва няколко пъти, когато Зейдист започва да пее „Che Gelida Manina" от „Бохеми" на Пучини) (устните й оформят едно безмълвно ОБИЧАМ ТЕ)
(подава на Съкилийничките поднос ленени кърпички, върху които са избродирани инициалите на ©юри и Кормия и датата)
Скрайб Върджин (пристъпва напред в черни одежди)
(обръща се към Кормия)
Този мъж моли да го приемеш за свой хелрен, дъще. Ше го вземеш ли за свой съпруг, ако е достоен?
Кормия (взира се дълбоко в очите на Фюри)
(покланя се на Скрайб Върджин)
Па, приемам го за свой съпруг.
Фриц (раздава още подноси с кърпички на догените, както
и шишенца с амонячна сол, в случай че има припаднали)
(сам той попива очите си с кърпичка)
(толкова е щастлив)
Скрайб Върджин (кимва на Кормия)
(обръща се към Фюри) Боецо, тази жена те приема. Ше докажеш ли, че си достоен за нея? Би ли се пожертвал за нея? Ше я браниш ли от онези, които биха се опитали да й сторят зло?
Фюри (кимва тържествено)
(ще му се вече да можеше да целуне своята шелан Кормия)
Па.
(вижда как Кормия пристъпва напред и застава до Рот) (чува как гласът на близнака му изпълва имението на Братството)
(помисля си, че в този миг животът е като кристал, огрян от свещ - отразява безкраен спектър от красива светлина в очите и сърцата на всички им)