А интелигентността, която грееше в тях, не отстъпваше по острота на камата.
- Рот, кажи ми какво има.
В центъра на Колдуел, на Десета улица, Зейдист тичаше по тротоара, бърз като вятъра, тих като привидение - облечен в кожа призрак, преследващ своята плячка. Беше открил първите си жертви за тази нощ, ала за момента беше в режим на незабелязано изчакване, докато не стигнеха до някое по-усамотено място.
Никакви битки на обществено място за Братството. Освен ако не беше абсолютно наложително.
А предстоящата схватка определено щеше да вдигне шум. Тримата лесъри пред него бяха в разцвета на силите си - вече загубили всякаква пигментация, готови за бой, те се движеха със смъртоносния ритъм на тежки тела по твърдата земя.
Мамка му, трябваше да ги вкара в някоя затънтена глуха уличка.
Докато четиримата крачеха напред, бурята над главите им протегна ръце и връхлетя върху нощта - светкавиците й раздираха небето, гръмотевиците й отекваха като яростни ругатни. Вятърът се втурна по улиците, а после се препъна и отмаля, отстъпвайки място на пориви, които ту се блъскаха в гърба на Зи, ту се отдръпваха.
Търпение, каза си той, ала изчакването бе същинско наказание.
И тъкмо в този момент, досущ като дар от Скрайб Върджин, тримата свърнаха в една задна уличка. И се обърнаха, за да го посрещнат.
А, значи не било дар свише или пък късмет. През цялото време бяха знаели, че той ги следва и се бяха оглеждали за някой тъмен ъгъл, където да си свършат работата.
„Е, добре, сега ще повалсуваме, мръсни копелета. "
Зи извади кинжала си и се втурна напред - стартовият пистолет, даващ началото на битката, току-що бе гръмнал. Когато се приближи, лесърите отстъпиха назад, потъвайки още по-навътре в дългата улица, откривайки сенките, които им трябваха, за да скрият от хорските очи онова, което щеше да се случи.
Зейдист си набеляза лесъра вдясно, защото беше най-едрият от тримата и защото имаше най-острия нож, така че неговото обезоръжаване представляваше тактическо предимство. И освен това бе нещо, което Зи просто нямаше търпение да направи.
Устремът го понесе напред все по-бързо и по-бързо, докато тежките му ботуши вече едвам докосваха земята. Той се приближаваше като вятъра, помитащ неумолимо всичко по пътя си.
Лесърите се приготвиха да го посрещнат, като размениха позициите си и приклекнаха за битка. Сега едрият тип беше в средата и малко по-напред от другарите си, застанали от двете му страни.
В последния момент Зи се сви на кълбо и се преметна върху асфалта. След това скочи и замахна. Кинжалът му потъна в стомаха на едрия лесър и го разпори като възглавница. Човече, коремните кухини бяха мръсна работа, дори когато не се храниш, и убиецът рухна във водопад от черна кръв.
За съжаление, докато се свличаше на земята, ножът му уцели Зи във врата.
Зи усети как от порязаната вена потече кръв, ала нямаше време да мисли за раната си. Съсредоточи се върху другите двама убийци - извади и втория си кинжал и се превърна в двуръ-ка резачка. Схватката бързо загрубя и когато върху рамото му зейна втора рана, Зи си помисли, че в края може йори да се наложи някой от братята да го прибере.
Особено когато около гърлото му се уви краят на стоманена верига и се затегна като автомобилен крик. Силно подръпване и Зи се стовари върху тротоара толкова тежко, сякаш някой се бе блъснал в него с цялата си сила - въздухът излезе от дробовете му и си остана отвън, гръдният му кош отказваше да се отвори, въпреки всичките му усилия.
Миг преди да изгуби съзнание, Зи си помисли за Бела и ужасът да я остави сама му подейства като електрически шок, точно това, от което се нуждаеше. Гърдите му рязко се повдигнаха и въздух изпълни дробовете му така устремно, че стигна чак до топките му. И тъкмо навреме.
Когато двамата лесъри се нахвърлиха отгоре му, той се завъртя и някак си успя да скочи и да си възвърне равновесието. Доверявайки се на инстинкта и опита си, той кръстоса кинжали, а после ги разтвори нанасяйки удар на първия лесър и едва не го обезглави, а след това прониза другия в ухото, поваляйки го безчувствен на земята.
Само дето в този миг изникнаха още четирима убийци - подкрепленията пристигнаха, свежи и готови да се заловят за работа.
Сега вече Зи наистина я загази.
Той замени една от камите със зигзауера, въпреки че пистолетът щеше да вдигне шум. Освен това използването му щеше да накърни воинската му гордост. Тъкмо сваляше предпазителя, когато в дъното на улицата забеляза две бледозелени светлинки.