И на звяр.
Той изрева мощно, когато оргазмът го сграбчи, ерекцията му вилнееше в нея като живо същество, надарено със собствена воля. Мирисът на обвързване се усили още повече, докато той я изпълваше, тласъците му - горещи като жарава и гъсти като мед.
В мига, в който свърши, той я обърна и се възправи между краката й. Все още не бе приключил с нея. Постави татуираната си ръка зад едното й коляно и като повдигна крака й, проникна в нея отпред. Мускулите на огромните му ръце се напрегнаха, докато се подпираше, а косата му падна напред, дълги черни кичури се посипаха по гърдите му, оплитайки се в оръжията по тялото му.
Кучешките му зъби бяха толкова дълги, че не можеше да затт вори уста, затова той я отвори още по-широко и се приготви отново да я ухапе. Бет потрепери, ала не от страх.
Това бе суровата му същност, истината, скрита под дрехите, които носеше, и живота, който водеше. Това бе нейният мъж в най-чистия си концентриран образ - неудържима мощ.
И, господи, как само го обичаше!
Особено когато беше такъв.
Рот я любеше необуздано, възбудата му бе твърда като желязо, зъбите му бяха впити в шията й. Тя бе всичко, от което той се нуждаеше, сега и завинаги - нежният пристан за неговата агресия, топлата й сърцевина, поела го в себе си, любовта, чийто пленник щеше да бъде до края на дните си.
Той беше бурята, връхлитаща отгоре й, а тя - земята, надарена със силата, да поеме онова, което трябваше да се излее от него.
Когато името му се отрони от устните й като химн на удоволствието, раздиращо тялото й, той се хвърли от ръба и се понесе заедно с нея. Оргазмът му се изстреля в нея... бум, бум, бум, бум...
Откъсвайки се от вената й, той рухна върху нея и зарови лице в косата й, разтърсван от мощни конвулсии.
А после остана единствено отчаяното им дишане.
Замаян, не на себе си, заситен, той повдигна първо глава, а после и ръката си.
Впи зъби в собствената си китка и я поднесе към устните й. Докато тя пиеше тихичко, той я милваше нежно по косата и изведнъж усети как го обзема слабашко желание да заплаче.
Когато тъмносините й очи се вдигнаха и срещнаха неговите, всичко изчезна. Телата им се дематериализираха. Стаята, в която бяха, престана да съществува. Времето спря.
И в тази празнота, в тази черна дупка, гърдите на Рот се отвориха, сякаш го бяха простреляли, жегна го пронизваща божа.
И тогава той разбра, че едно сърце може да бъде разбито по много начини. Понякога е заради напрежението в живота, товара на отговорностите и рожденото право, които те стискат така, че не можеш да дишаш. Въпреки че с дробовете ти всичко си е наред.
Понякога е заради нехайната жестокост на съдбата, запратила те далеч от мястото, което си вярвал, че бъдещето ти е предопределило.
Понякога е заради старостта в лицето на младостта. Или болестта в лицето на здравето.
Ала понякога е просто защото поглеждаш в очите на онзи, когото обичаш, и благодарността, че той е част от живота ти, прелива... просто защото си му показал и най-потайните кътчета на душата си, а той не е побягнал уплашен, нито се е извърнал; приел те е, обичал те е, държал те е в прегръдките си, докато си бил в плен на страстта, или в лапите на страха... или пък разкъсван от двете едновременно.
Рот затвори очи и се съсредоточи върху нежното подръпване на китката му. Господи, то беше в ритъма на сърцето му. В което нямаше нищо чудно.
Защото тя бе неговото сърце. Сърцето в гърдите му и сърцето на неговия свят.
Рот отвори очи и се изгуби в среднощната тъма на очите й.
- Обичам те, лийлан.
В природата на Фюри
(публикувано на 15 август 2006 г.)
Тази история също е написана след „Пробудена любов”, когато копнежът на Фюри по Бела е достигнал връхната си точка.
През последния уикенд бях сама в къщата и крачех напред-назад. Носех се по повърхността на всичко, което ме заобикаляше... без цел, блуждаеща. Не ме свърташе на едно място. Често ми се случва, защото съм вечно напрегната невротичка и непрекъснато прехвърлям безброй неща в главата си, докато не започне да ми се струва, че ще полудея.
Изведнъж, сякаш осенена от вдъхновение свише, се качих в колата, отворих прозорците и надух музиката - понякога спасението има четири колела и мощен бас. Благословени да бъдат тези колесници на облекчението.