Докато двамата с Бъч продължават да си ръмжат като двойка добермани, усещам, че ме обзема гняв. Отивам до якето на Ви и го вдигам с пъшкане. Проклетото нещо тежи почти колкото мен и, честно казано, нямам особено желание да знам какво има в него.
Така или иначе откривам, защото пребърквам джобовете му.
Патрони за глока. Ловджийски нож, по който има лесърска кръв. Запалка от чисто злато. Малко черно тефтерче, което не прелиствам (защото, хей, да сте чували за спазване на личното пространство?). Ментови дъвки „Риглис". Швейцарско джобно ножче (вероятно защото ловджийският нож няма готина ножичка).
Мобилен телефон.
Отварям капачето му и натискам J. Две секунди по-късно Джейн отговаря.
- Здрасти! Как е малкото ми кутренце?
Да, тя го нарича кутренце. Никога не съм питала защо. Ви просто ще ме сръфа, а ми се струва прекалено нахално да попитам самата Джейн. Макар че Рейдж сигурно ще знае... хмм...
- Здравей, Джейн - казвам аз.
- О, ти ли си! - Тя се засмива. Джейн има топъл смях, от онези, които те карат да си поемеш дълбоко дъх и да издишаш бавно, защото знаеш, че щом тя е тук, всичко ще бъде наред. -Как върви интервюто?
- Никак. Мъжът ти е ранен, Бъч е извън строя, а аз имам чувството, че ако не се разкарам възможно най-бързо, твоят хелрен ще ми покаже вратата. С главата напред.
- О, за бога! Понякога Ви може да бъде истински задник.
- Ето защо посветих „Освободена любов" на теб.
- Веднага идвам. Нека само кажа на Мариса.
Когато затварям телефона, си давам сметка, че в Дупката е доста по-тихо отпреди... а откъм коридора идва светлина. Приближавам се на пръсти и замръзвам, когато стигам до вратата на Бъч.
Двамата са в леглото. Заедно. Вишъс лежи, обвил ръце около Бъч и цялото му тяло сияе меко. Бъч е зачервен и диша бавно. Лечебната сила на Ви действа - личи си, защото миризмата на лесър постепенно отслабва.
Леденобелите очи на Ви се отварят и се приковават в мен с нетрепвашия поглед на опасен хищник. Вдигам ръка към гърлото си.
В този миг не мога да не се запитам защо ме мрази толкова. Заболява ме.
В отговор гласът му отеква в главата ми: „ Знаеш защо. Прекрасно знаеш защо. ”
Да, май наистина знам. Всъщност, забравете за това „май" -определено знам.
- Съжалявам - прошепвам.
Той затваря очи. И точно в този миг Джейн се материализира до мен.
Като призрак тя е почти същата, каквато беше и като човек. Заема същото място като преди, звучи и изглежда точно както преди... а когато ме прегръща, тялото й е също така топло и плътно, както преди да се случи онова, което и се случи.
- Скъпа... - обажда се провлачено Ви от леглото.
По дяволите, ама че еротичен звук.
Джейн поглежда в спалнята и върху лицето й грейва спираща дъха усмивка. Джейн не е някоя страхотна красавица, но забележителният й ум си личи върху интелигентното й лице, а понеже аз си падам по умни хора, наистина я харесвам.
- Здравей, кутре - казва тя на Вишъс.
Той й се усмихва. Споменавала ли съм го преди? Когато я види, той се усмихва. Истински. С всички останали само се подсмихва едва-едва. Ако е в настроение.
- Чух, че си пострадал - казва Джейн и слага ръце на кръста си. Облечена е в лекарска престилка, а около врата си е преметнала стетоскоп. И двете изглеждат плътни. Останалата част от нея е някак неясна, освен ако не реши да вземе нещо, или да прегърне някого - в такъв случай цялата става осезаема.
- Добре съм - изстрелва той в отговор.
- Ранен е - възразяваме двамата с Бъч едновременно. Ви ме изглежда свирепо, а после успокоява Бъч, като прокарва ръка по гръбнака му.
- Ще те чакам в нашата стая, когато приключиш - казва Джейн на своя хелрен. - Ще те прегледам.
- Това вече е нещо - отвръща Ви с гърлено мъркане.
Последвам Джейн по коридора, тъй като започвам да се чувствам като воайор, докато гледам Ви и Бъч заедно. (Тук ми се иска да вметна, че Джейн изобщо не се притеснява от близостта на двамата мъже, също както и Мариса. Което показва точно колко сигурни се чувстват двете жени. Колко сигурни и колко обичани.)
- „Убежището" върви много добре - подхвърля Джейн, до-като прекрачваме прага на претъпканата с книги спалня, която дели със своя мъж.
Мястото би могло да мине за библиотека, ако не беше огромното двойно легло в средата. На Ви и Джейн им харесва така -нали и двамата четат страшно много.
- Да, и аз така чух. - Вземам една книга от бюрото. Учебник по биохимия. На академично ниво. Може да е и на двамата. -Колко жени имате в момента?
- Девет майки и петнайсет деца.
Джейн започва да говори - ентусиазмът и отдадеността й си проличават в оживлението в гласа й. Оставям я да разказва, но я слушам само с половин ухо. Мисълта ми се връща към разговора ни отпреди три месеца, през юни.