Братята и техните истории са винаги в главата ми, ала има две ситуации, когато контролът им е абсолютен - докато тичам и докато заспивам вечер. Дни наред гълтах километрите, взирах се в тавана в тъмното... а това име отекваше в главата ми, заедно с още цял куп неща, които се случиха в „Тъмна любов"... И изведнъж ми просветна, че не съм разбрала правилно, и че истинският правопис на името е друг... В мига, в който това се изясни, имената на останалите братя също си дойдоха на мястото, както и правилното им изписване.
Историята зад имената, както съм казвала и преди, е, че това са традиционни имена за Братството, давани единствено на потомци на неговите членове. С течението на времето имената, навлезли в английския език, макар и с променен правопис, и били свързани със силни или агресивни чувства. Смятам, че те подхождат чудесно на братята, защото, те не оставят никакво съмнение с какви мъже си имаме работа!
Ако имахте възможността да се върнете назад и да пренапишете която си поискате част от вече издадените книги, бихте ли променили нещо? Има ли нещо извадено при редактирането на книгите, което бихте върнали? Има ли някой герой, на когото бихте искали да придадете повече дълбочина? Има ли нещо, за което съжалявате? -Флауьрлейди
Ами аз никога не смятам, че книгите ми са толкова добри, колкото трябва да бъдат. Винаги ми се струва, че бих могла да се справя и по-добре. Ала аз просто съм си такава. Никога не съм доволна от себе си и от нещата, които правя - така че това не важи само за писането.
Що се отнася до редактирането на книгите, аз съм единствената, която вади или добавя каквото и да било в тях. Обсъждам книгите с редакторката си, тя споделя своето мнение и двете разискваме това-онова, ала нищо не се променя, освен ако аз не го поискам и не го направя. Мания за контрол? И още как! (Друга моя отколешна черта.) Дали съжалявам за нещо? Не и в това отношение. Всеки мой избор е направен съзнателно и след сериозно обмисляне.
Що се отнася до дълбочината на героите, отговорът миене. Но само защото винаги се опитвам да изцедя и последната капка емоция, драма и патос от всяка от своите истории. Тук обаче има нещо, за което съжалявам. Както споменах, ще ми се да бях добавила още няколко страници в края на „Освободена любов", за да могат читателите да видят повече от онова, което бе в главата ми, що се отнася до това колко доволни са Ви и Джейн от завършека на своята история.
Чудех се откъде ви хрумват някои от термините ви, като лийлан, хелрен, шелан? Вие ли си ги измислихте или са част от някакъв древен език, който сте проучили? - Бет
Ако щете вярвайте, те дойдоха с историите. И продължават да го правят. Понякога чувам някаква дума от устата на братята или шеланите и я използвам. Докато пишех „Тъмна любов" не очаквах да изскочат толкова много от тях! Между другото, идеята за речника на термините беше на редакторката ми. След като прочете окончателния текст за Рот, тя ми каза, че трябва да съставя такъв речник. И беше права.
Чудех се как успявате да не смесвате различните си стилове на писане? Май чух, че пишете под псевдоним, а съм чела и няколко други автори, които правят същото. Мисля, че онова, което ми е любопитно, е как постигате това, различните ви герои да не се озоват в грешния жанр или да бъдат написани от „грешния" автор? - Ребека
Вярно е, наистина пиша съвременни любовни романи под името Джесика Бърд и паранормални любовни романи под името Уорд. И знаете ли, никога не съм имала проблем със смесването на двете - може би заради начина, по който историите се появяват в главата ми. Просто когато сцените ми се явят, репликите са толкова ясни, а думите - толкова различни, че е невъзможно да бъдат объркани. Трябва да кажа, че гласът, който ми диктува, докато пиша, не е съвсем различен, макар че в книгите за Братството темпото е друго, а писането - по-сурово, защото и братята са такива.
Харесва ми да пиша в двата толкова различни поджанра. Действа ми освежаващо да ги сменям. За мен те са като две различни пътеки, които никога не се кръстосват, така че не мога да следвам и двете едновременно. Истинска щастливка съм, че мога да правя и двете.
Споменахте някакви ковчези в гаража. За какво служат и кой се грижи за тях? - Мерил
Страхотен въпрос! Често ми го задават, под една или друга форма. А ако не са ковчезите, читателите ме питат за Бу или пък за други неща, които са показани, ала не и обяснени.
Както казах, невинаги знам какво означава всичко в момента, в който го видя. Що се отнася до ковчезите, докато пишех „Споделена любов", видях Мариса да влиза в гаража заедно с Фриц... и те бяха там. Нямам абсолютно никаква идея какво има в тях, откъде са се взели и каква роля ще изиграят в бъдеще, но тъй като се е случвало и преди, знам, че когато видя нещо така ясно, както видях ковчезите, то ще се окаже наистина важно. Така че - нямам търпение да разбера каква е тяхната история!