** „Saks Fifth Avenue" - изключително луксозен магазин в Ню Йорк. -Бел. прев.
мира Зи. Те всички са облечени така, както биха слезли за някое от Храненията в имението: Рот носи впита тениска и кожени панталони; Фюри и Бъч - ушити по мярка спортно-елегантни костюми; Ви и Зейдист - анцузи и тесни тениски, а Рейдж - черна риза и тъмносини дънки.
Pom: Какво, по дяволите, се очаква да те питаме?
Дж. P.: Каквото...
Рейдж: Аз знам! (изважда от джоба си близалка с вкус на череша) Кого харесваш най-много? Мен, нали? Хайде де, знаеш, че е така. (Развива опаковката на близалката и я лапва.) Хайде деееее...
Бъч: Ако си ти, ще си тегля куршума.
Ви: Не, това просто би означавало, че е сляпа.
Бъч: (поклаща глава към мен) Горкичката.
Рейдж: Трябва да съм аз.
Ви: Тя каза, че в началото не те е харесвала.
Рейдж: (размахвайки черешовата близалка, за да подсили думите си) Но аз я спечелих, което определено не може да се каже за теб, хубавецо.
Дж. P.: Никого не харесвам повече от останалите.
Pom: Добър отговор.
Рейдж: Тя просто се опитва да пощади чувствата ви. (Ухилва се, от което става невъзможно красив.) Толкова е любезна. Дж. P.: (умолително) Следващия въпрос?
Рейдж: (повдига вежди многозначително) Защо харесваш най-много мен?
Pom: Стига с бълнуванията, подхранващи егото ти, Холивуд.
Ви: Това му е в природата. А и при него не е временно със
тояние, ами доживотна ваканция в света на мечтите. Бъч: Така че направо не е за вярване, че отказва да носи ха
вайската риза, която Мери му подари.
Рейдж: (под носа си) Бих изгорил проклетото нещо, но е доста забавно да го събличам от нея.
Фюри: Абсолютно!
Бъч: И ти ли имаш хавайска риза? Майтапиш се!
Фюри: Не. Но обичам да свалям дрехите си от тялото на Кормия.
Бъч: Само така. (Двамата с Фюри удрят юмруци.)
Pom: Добре тогава, аз ще задам въпрос. (Останалите братя начаса млъкват.) Защо, по дяволите, все още подскачаш, когато се появя пред теб? Адски е дразнещо. Сякаш ще ти сторя зло или нещо такова!
Рейдж: Страх я е, че не си ме взел със себе си и няма да ме види. Pom: Не ме карай да пробия някоя стена.
Рейдж: (отново се ухилва) Поне работниците все още не са приключили, така че ще могат да я ремонтират. (Пъхва нова черешова близалка в устата си.)
Бъч: Почакай, аз знам отговора. Страх я е да не й съобщиш,
че Ви има брат, за когото ще трябва да пише.
Ви: Говори каквото си щеш, ченге. Аз съм единствен и не
повторим.
Бъч: За нейно щастие, като се има предвид, че едва не я до
върши...
Зи: Аз знам защо.
Всички глави, включително и моята, се обръщат към Зи. Както обикновено, когато присъства на някоя среща, той стои напълно неподвижен, ала погледът на жълтите му очи е проницателен като на хищник, следейки всяко движение на тези, които го заобикалят. На светлината на лампите, окачени по протежение на тавана, белегът му изпъква с особена дълбочина.
Pom: (към Зи) Е, защо се стряска?
Зи: Защото, когато ти си наблизо, не е сигурна къде е дейст
вителността, (поглежда към мен) Не е ли така?
Дж. P.: Така е.
Внезапно си спомням, че Зи неведнъж е имал същия проблем... и това явно си проличава в погледа ми, защото той по-бързва да извърне очи.
Pom: (кима, сякаш за да каже „ами да, звучи логично") Добре,ясно.
Бъч: Аз имам въпрос. (Става сериозен... а след това заприличва на телевизионен водещ.) Ако беше дърво, какво би било то?
Рейдж: (насред смеха на останалите братя) Аз знам! Киселица. Дава плод, но той е кисел.
Bu: Не, не дърво, а уличен стълб. Дърветата са твърде масивни.
Бъч: (хвърля изпепеляващ поглед на своя съквартирант)
Престани, Ви.
Ви: Какво? Да не би да не е така?
Дж. P.: Аз харесвам диви ябълки.
Рейдж: (кимва ми одобрително) Знаех си, че ще се съгласиш с мен, вместо с тези дръвници.
Фюри: Какво ще кажете за холандски бряст? Те са високи и стройни.
Ви: И освен това са измрял вид. Аз поне обидих само фигурата й. Ти й даде заболяване, от което листата й ще станат на петна.
Дж. P.: Благодаря ти, Фюри, това е прелестно.
Pom: Аз гласувам за дъб.
Ви: О, моля ти се! Това е най-обикновено приписване на
собствените дървесни качества другиму. Ти си дъб и затова смяташ, че и с всички останали е така.
Pom: Не е вярно. Всички вие, задници, сте недорасли из
дънки.
Рейдж: Лично аз съм полски клен. Но с една малка разлика в името...
Бъч: (разсмива се на думите на Рейдж, а после се обръща към