мен) Аз пък мисля, че е коледно дръвче. Защото си пада по лъскавите дрънкулки. (удря юмрук в моя)
Pom: Зи? Ти какво мислиш?
Зи: Топола.
Рейдж: О, тези ги харесвам. Листата им шумолят много приятно, когато вятърът пуха в тях.
Бъч: Готино. Спомням си ги от детството си.
Фюри: Тополите са дружелюбни дървета. Не са наперени. Харесва ми.
Pom: Да го подложим на гласуване. Който е за топола, да
каже „да", (е всички казват „да") Някой да не е съгласен? (тишина). Приема се. (поглежда ме) Ти си топола.
Иска ми се да отбележа, че нещата между мен и братята винаги се развиват по този начин. Те решават. Аз ги следвам. А,
и между другото, обикновената топола е едно от най-най-люби-
мите ми дървета.
Pom: Следващ въпрос. Любим цвят?
Рейдж: (вдига ръка) Аз знам! Яростно25 червено
Бъч: Яростно... (избухва в смях) Ти си безподобен задник,
знаеш ли го? Безподобен!
Рейдж: (кимва сериозно) Благодаря ти. Старая се да съм най-добрият във всичко, което правя.
Ви: Трябва да го запишем в Анонимни задници.
Рейдж: Не съм много сигурен... не виждам членството в Анонимни плетачи да ти е помогнало особено.
Ви: Това е, защото не плета.
Рейдж: (пресята се и стисва Бъч за рамото) Господи, тъжно е да гледаш как някой отказва да признае очевидното.
Ви: Слушай...
Pom: Моят любим цвят е черното.
Фюри: Не съм сигурен, че черното е цвят, господарю. Технически погледнато, той е сбор от всички цветове, така че...
Pom: Черното е цвят. Точка по въпроса.
Бъч: Фюри, ако задникът те наболява, това е понеже току-що
ти го сритаха по кралски.
Фюри: (прави физиономия) Май си прав.
Ви: Аз харесвам синьото.
Рейдж: Разбира се, че го харесваш. Това е цветът на очите ми.
Ви: Както хубавичката синина, която след малко ще полу
чиш.
Бъч: Аз съм привърженик на златното. Поне когато става
дума за метал.
Ви: А и ти отива.
Рейдж: Аз харесвам синьото, защото е любимият цвят на Ви. Когато порасна, искам да стана точно като него.
Ви: Тогава ще трябва да минеш на диета и да престанеш да
носиш повдигащи обувки.
Рейдж: Бас държа, че казваш същото на всички момичета, с които излизаш, (поклаща глава) Освен това ги караш да се бръснат, нали?
* Игра на думи с името на Рейдж, което на английски означава „ярост". -
Бел. прев.
Bu: По-добре, отколкото да трябва да ги изкарвам от обора,
както правиш ти.
Дж. P.: Аз харесвам черно.
Pom: Точка за мен! Така, следващ въпрос...
Ви: Какво ще кажете да направим нещата малко по-интерес
ни?
Pom: (повдига вежди иззад тъмните си очила) Как по-точно?
Ви: (вперва поглед в мен) Истина или предизвикателство.
Те изведнъж се умълчават и на мен ми става неловко... макар че не е заради тишината. Просто не съм никак убедена, че Ви ще играе честно... а ако се съди по напрежението в стаята, останалите братя очевидно споделят подозрението ми.
Ви: Е, какво избираш?
Ако избера истина, той ще ми зададе въпрос, чийто отговор ще бъде или невъзможен, или твърде личен. А ако се осмеля да опитам с предизвикателство... е, няма да ме убие с онова, което ще ме накара да направя. Почти съм сигурна, че останалите ще се погрижат да го преживея.
Дж. P.: Предизвикателство.
Ви: Добре. Предизвиквам те да отговориш на въпроса ми.
Рейдж: (намръщва се) Не се играе така.
Ви: Истина или предизвикателство, нали така? Дадох и въз
можност да избира. Тя предпочете предизвикателство. Pom: Строго погледнато Ви е прав. Въпреки че той се прави
на задник.
Ви: О, напълно съм сериозен.
Дж. P.: Добре, какъв е въпросът ти?
Ви: Защо излъга?
Въпросът изобщо не ме изненадва. Става въпрос за нещо лично, само между него и мен, и той отлично знае отговора. Прави го само за да създава проблеми. Както и ще стане.
Pom: (намесвайки се, преди да успея да отговоря) Следващ
въпрос. Любима храна?
Рейдж: Сандвич с Рейдж и Бъч.
Дж. P.: (почервенявайки като домат) Ъъъ, не, аз...
Рейдж: Какво? Да не би да искаш и малко Ви?
Дж. P.: Не, аз не мисля за вас по този...
Рейдж: ВИЖ... (потупва ме по коляното, сякаш иска да каже „всичко е наред, мила") няма нищо лошо да си пофан-тазираш. Полезно е. Точно заради това кожата на Бъч сияе така, а по дясната му ръка има косми - той също ме желае. Нали виждаш - свикнал съм с това.
Дж. P.: Аз не...
Бъч: (през смях) Рейдж, друже, неприятно ми е да разбия
фантазиите ти, обаче въобще не си падам по теб.
Рейдж: (повдига вежди) Кой сега се нуждае от една игра на истина или предизвикателство?