Ви: Знаеш ли, Холивуд, в учебниците по психиатрия гроз
ната ти мутра се мъдри точно до „Нарцистично разстройство на личността".
Рейдж: Знам! Нали позирах за снимката. Много мило от тяхна страна да се обадят.
Ви: (изсмива се) Ама че си идиот!
Pom: Храна, чала?
Дж. P.: Не съм голяма чревоугодница.
Ви: Не думай.
Рейдж: Аз харесвам почти всичко.
Ви: Още веднъж - не думай.
Рейдж: С изключение на маслини. Тях просто... пфу. Пфу за маслините. Но сготвеното със зехтин е вкусно.
Ви: Какво облекчение. Цяла Италия се тревожеше за нацио
налната си икономика.
Бъч: Аз не си падам по морска храна.
Pom: Господи, аз също.
Фюри: Нищо, в което има риба, не ми понася.
Зи: И на мен.
Ви: Дори миризмата не ми харесва.
Рейдж: Сега като се замисля... да, голямо пфу и за всичко, което има перки или черупка. Е, с изключение на ядките, де. Обичам ядки.
Ви: Да не повярваш.
Бъч: Страшно си падам по пържоли.
Pom: Агнешко.
Фюри: Агнешкото е възхитително.
Бъч: 0, да. С розмарин. Печено на скара, (поглажда си коре
ма) Някой да е гладен?
Рейдж: Да, умирам от глад. (Тук всички завъртат очи нагоре.) Е, какво сега, нали раста!
Бъч: Което, като се има предвид колко голяма ти е станала
вече главата...
Ви: Надхвърля пределите на въображението.
Рейдж: Аз обичам всякакво месо.
Ви: (разсмива се) Добре, тук вече ще се въздържа от комен
тар.
Рейдж: Което направо не е за вярване, (ухилва се)
Pom: Може ли да се върнем обратно на въпроса? Чала? Лю
бима храна?
Истината е, че не ми се иска да кажа нищо и съм разочарована, че вниманието отново е насочено към мен. Обожавам да гледам как братята се закачат. Сериозно, точно това е атмосферата, в която преминават дните ми. Аз съм сред тях, ала не със тях, ако в това има някакъв смисъл, и винаги съм запленена, чудейки се какво ли ще бъде следващото нещо, което ще направят.
Аж. P.: Зависи.
Рейдж: Добре, ОПИШИ НИ мелбата на мечтите си. Какво има отгоре й? О... и няма защо да се срамуваш. Знам, че ще си представиш как ти я поднасям, облечен единствено в препаска около кръста.
Ви: И пантофки като на коледно джудже. Защото си страш
но секси с малките им звънчета.
Рейдж: Виждаш ли? Наистина си падаш по мен. (отново се обръща към мен) Чала?
Аж. P.: Аз, ъъъ... не ям сладолед. Искам да кажа, обожавам го, но не мога да го ям.
Рейдж: (изглежда ме така, сякаш насред челото ми е пораснал рог) Защо?
Аж. P.: Проблеми със зъбите. Твърде е студен.
Рейдж: О, господа. Гадна работа... Така де, знаеш ли колко си падам по сладолед с вкус на кафе и залят с карамелов сироп?
Ви: Ето нещо, за което сме на едно мнение. Никаква бита
сметана и черешки за мен.
Рейдж: Да, в това отношение и аз съм пурист.
Фюри: Аз пък страшно обичам малиново сорбе. В някоя гореща лятна нощ.
Pom: „Rocky Road"*, (поклаща глава) Макар че това може да е и защото си мисля за живота като крал.
Бъч: Аз? Ментов с парченца шоколад.
Рейдж: Бива си го. Тези с парченца бисквити също не са за изхвърляне.
Зи: Ние тъкмо дадохме на Нала да опита малко ванилов сладолед, (засмива се тихичко) Страшно й хареса.
Тук всички произнасят едно разнежено „ооооо". След което
се опитват да го прикрият, като се навъсват, сякаш трябва да
докажат мъжествеността си.
Рейдж: (поглежда ме) Сериозно, виждала ли си това хлапе? Тя е... направо жестока.
Ви: Което е неговият начин да каже, „Боже, това дете е на
истина красиво".
Рейдж: Я стига, Ви. Тук си напълно съгласен с мен.
Ви: (със съжаление) Така е. Човече... племенницата ми е
най-съвършеното дете на света, (удря юмрук в този на Рейдж, а после се обръща към Бъч) Не е ли така?
Бъч: Повече от съвършена. Тя е в съвсем друга категория. Тя е...
Pom: Вълшебна.
Фюри: Абсолютно вълшебна.
Аж. P.: Тя май съвсем ви е взела ума, така ли е, момчета?
Рейдж: Тотално...
Фюри: Безусловно.
Бъч: Взела ни е...
Ви: ...и последната капчица ум.
Pom: Напълно.
Зи: (поглежда ме, буквално сияе от гордост) Виждаш ли?
Като за група агресивни, антисоциални перковци, не са толкова зле.
Pom: Хей... Чала отговори ли на въпроса за храната? (Оглушително „не" отеква в стаята.)
Бъч: За сладоледа се въздържа, (поглежда ме) Защо не ни оп
ишеш идеалния си сандвич? Между другото, можеш да ме използваш под каквато форма си поискаш, (ухилва се) Няма проблем.
Фюри: (опитвайки се да замаже репликата на Бъч) Или пък ядене. Кое е любимото ти ядене?
Дж. P.: Ами не знам. Всичко, което майка ми готви. Печено пиле. Лазаня...