Отново ме увиват в арктическите ми дрехи и аз се връщам в мерцедеса. Преградата се вдига и двамата с Фриц разговаряме по интеркома, свързващ предната и задната част на колата. Пътуването трае двайсетина минути и, човече, мерцедесът определено не се оставя снегът да го отклони от пътя му.
Когато спираме и оставаме спрели, разбирам, че трябва да сме стигнали и си разкопчавам колана. Фриц ми отваря вратата и пред себе си виждам ниската, модерна къща, в която живеят Тор, Уелси и Джон Матю. Насред снега мястото изглежда страшно гостоприемно. От двата комина на покрива излизат тънки струйки дим, а прозорците хвърлят мека, жълта светлина върху покритата с плътна пелена от сняг земя. Докато се спускат от небето, снежинките улавят за миг топлите лъчи, преди да се присъединят към милионите си събратя, натрупани под прозорците.
Уелси отваря задната врата, дава ми знак да вляза и Фриц ме придружава до прага. След като се покланя на Уелси, той се връща в мерцедеса и докато колата обръща, домакинята ми затваря вратата, оставяйки студения вятър навън.
Дж. P.: Ама че буря, а?
Уелси: Господи, да. Хайде, сваляй това палто.
Отново ме разповиват, ала този път вниманието ми е така погълнато от уханието, което се носи откъм кухнята, че едва забелязвам как якето ми изчезва.
Дж. P.: Какво е това? (вдишвам дълбоко) Ммм...
Уелси: (окачва палтото и ми подава чифт пантофи) Сваляй ботушите.
Дж. P.: (свалям ботушите си и пъхвам крака в - ах, какво блаженство - мека овча вълна) Мирише ми на джинджифил? Уелси: Достатъчно топло ли ти е само по пуловер? Искаш ли още един? Не? Добре. Дай знак, ако размислиш, (влиза в кухнята и отива до печката) За Джон е.
Аж. P.: (последвам я) Той вкъщи ли е? Да не са отменили часовете заради бурята?
Уелси: (повдигайки капака на една тенджера) Отмениха ги, но той така или иначе нямаше да може да отиде. Нека довърша това възможно най-бързо и после ще отидем при Тор.
Аж. P.: Джон добре ли е?
Уелси: Ще бъде. Седни. Искаш ли чай?
Аж. P.: Не, благодаря.
Кухнята е обзаведена в сиво и черешовочервено, има две лъскави фурни, печка с шест котлона и мощен хладилник, издържани в същия цвят като шкафовете. До нишата на прозореца има маса, изработена от стъкло и желязо, и аз се настанявам на стола, който е най-близо до печката.
Тази вечер Уелси е вдигнала косата си и докато разбърква ориза в тенджерката, изглежда като супермодел в реклама за луксозно кухненско обзавеждане. Под широкото черно поло, с което е облечена, коремът й е понаедрял в сравнение с последния път, когато я видях. Тя час по час слага ръка върху него и го поглажда. Сияе от здраве. Буквално сияе.
Уелси: Виж сега, ето как стоят нещата с вампирите. Вашите вируси не могат да ни заразят, но за сметка на това си имаме свои. А по това време на годината, също като във вашите училища, учениците прихващат разни неща един от друг. Снощи Джон започнаха да го болят мускулите и гърлото, а този следобед се събуди с температура. Горкички-ят. (поклаща глава) Джон е... специално хлапе. Наистина специално. Много ми е приятно да е с мен у дома, но ми се иска тази вечер да си бе останал вкъщи по друга причина, (вдига поглед към мен) Знаеш ли, толкова е странно. Свикнала съм да бъда сама - не може да си омъжена за член на Братството и да не станеш независима. Но от-както Джон дойде да живее при нас, къщата ми се струва празна, когато него го няма. Докато се прибере от тренировъчния център, вече нямам търпение да го видя.
Аж. P.: Разбирам те.
Уелси: (отново си поглажда корема) Джон казва, че няма търпение малкото да се появи... иска да помага. Предполагам, че докато е живял в сиропиталището, е обичал да се грижи за по-малките деца.
Дж. P.: Знаеш ли, не мога да не го кажа - изглеждаш страхотно.
Уелси: (завърта очи) Много си мила, но вече съм голяма като къща. Не мога дори да си представя на какво ще заприличам, докато дойде време да раждам. Както и да е... не се оплаквам. Малкото непрекъснато мърда, а аз се чувствам съвсем силна. Майка ми... справяше се добре с раждането. Имаше три деца, можеш ли да повярваш? Три. И то преди съвременната медицина. Та си мисля, че и аз съм като нея. А и при сестра ми всичко мина добре, (поглежда към тенджерката) Точно това напомням на Тор всеки път, когато се събуди посред ден. (изключва котлона и изважда черпак от едно чекмедже) Да се надяваме, че този път Джон ще хапне. Напоследък не се храни добре.
Дж. P.: Хей, какво ще кажеш за обвързването на Рейдж?
Уелси: (сипвайки ориз в една купичка) Господи, страшно харесвам Мери. Мисля, че е страхотно. Въпреки че Тор бе готов да убие Холивуд. Рейдж... не обича да му казват какво да прави. По дяволите, никой от тях не обича. Братята... те са като шест лъва. Не можеш да ги подкараш като стадо овце. Работата на Тор е да ги държи обединени, ала никак не му е лесно... особено като се има предвид какъв е Зи.