Уелси се настанява на задната седалка на роувъра и си слага колана, а когато Тор поставя момчето до нея, тя взема главата му в скута си и го прегръща. Когато Тор затваря вратата, Уелси ме поглежда през прозореца. Отражението на гаражната стена зад мен засенчва лицето й и огненочервената й коса. Очите ни се срещат и тя вдига ръка. Аз правя същото.
Тор: (към мен) Нали няма проблем да те оставим? Знаеш как
да се свържеш с мен.
Аж. P.: Добре съм.
Тор: Вземи си каквото поискаш от хладилника. Дистанцион
ното за телевизора в кабинета е до стола ми.
Аж. P.: Добре. Карай внимателно и ме дръж в течение как е той.
Тор: Обещавам.
Тор слага голямата си длан на рамото ми за миг, а после се настанява зад волана и дава на заден вход. Веригите тракат върху циментовия под на гаража, докато не достигнат снега навън. След това единственото, което чувам, е ниското бобо-тене на двигателя и хрущенето на милионите снежинки под гумите.
Тор обръща колата и поема напред, задействайки гаражната врата с дистанционното. Докато тя се затваря, последното, което виждам, са задните фарове на роувъра, хвърлящи червена светлина върху преспите.
Прибирам се в къщата. Затварям вратата след себе си. Ослушвам се.
Тишината е плашеща. Не защото ми се струва, че в къщата има някой, а защото онези, които би трябвало да са в нея, ги няма.
Отивам във всекидневната, настанявам се на един от копринените дивани и зачаквам до прозореца, сякаш ако гледам как Фриц пристига, той ще дойде малко по-бързо. Обула съм си ботушите, а якето лежи в скута ми.
Струва ми се, че минават години, преди мерцедесът най-сетне да се появи на алеята. Изправям се, отивам до входната врата, както са ми казали, и прекрачвам прага. Докато се обръщам, за да заключа, хвърлям един последен поглед към печката, където Уелси готвеше преди около половин час. Тенджерката, в която беше оризът за Джон, си е там, където тя я е оставила, също както и черпакът.
Готова съм да се обзаложа, че в една обикновена нощ тези неща никога не биха били оставени така. Уелси е отлична домакиня.
Давам знак на Фриц, че ми трябва една минутка, и изтичвам в кухнята. Измивам тенджерката и черпака и ги оставям да съхнат до мивката, защото не знам къде им е мястото. Отново излизам навън, ала този път завъртам ключа. Бърза проверка, за да се уверя, че наистина съм заключила, и поемам през снега към мерцедеса. Фриц излиза и ми отваря вратата. Миг преди да се настаня на кожената седалка, се обръщам към къщата. Светлината от прозорците вече не изглежда така гостоприемна... сега тя ми се струва някак тъжна. Къщата очаква обитателите й да се върнат, така че под покрива й отново да има не само неодушевени предмети. Без хора тя е просто музей, пълен с експонати.
Сядам в мерцедеса и икономът подкарва в бурята. Шофира внимателно, така, както съм сигурна, че го е сторил и Тор.