Май беше говорил за това и преди. С Кърстен.
По времето, когато все още можеха да разговарят за убийства.
— Дърмът! — извика отново и отиде до прозореца. В стаята нямаше въздух. Това беше проблемът. Къде се беше дянал тоя? Защо просто не разкараше тези гадости?
Прокара дебелия си показалец под яката си. Потта намокри кокалчетата му. Вече не можеше да се справя със стреса като преди. Някъде лаеше куче; непрекъснат неспирен лай на куче, вързано на синджир или заключено, или отчаяно. Лаеше, все едно животът му зависи от това.
Всичко зависеше от това как Грейс Хобдън щеше да се представи в съда. По очевидни причини винаги беше трудно да докажеш самозащита или непредумишлено убийство, когато жертвата е спяла по време на нападението — трудно, но не и невъзможно, най-обещаващата линия би била, че е докарана дотам от месеци и дори години насилие и малтретиране и една прохладна майска утрин просто е превъртяла.
В ума му се беше набила една фраза от показанията й:
— Просто не можех да издържам повече…
Какво да издържа? Родителите и сестрата на Пол Хобдън твърдяха, че бил кротък като агънце, но пък точно това се очакваше от тях, нали? Семействата никога не се изправяха пред истината и не заявяваха: „Той беше чудовище и заслужаваше да умре“. В показанията си Грейс го обрисуваше като садист и насилник. Имаше синини по краката, с които да го докаже. Изгаряния с цигара по лявата ръка. Казваше, че й е било най-трудно да понесе психическия тормоз.
Психически тормоз.
Сърцето на Раф биеше силно, той се задъхваше. През лятото кабинетите и кантората винаги бяха невъобразимо горещи. Би отворил прозореца, но не искаше да пуска вътре още от гадния дим. И откъде идвате той, дявол да го вземе?
— Дърмът! За бога, човече!
Защо някой не накараше проклетото куче да млъкне?
Дърмът Мърсър дръпна веригата и затвори вратата на тоалетната точно когато Раф го викаше за трети път. Дърмът имаше много ясни възгледи по отношение на крещенето на адвокатите и всичките бяха отрицателни. Лицето му, което дори когато беше в добро настроение, наподобяваше изражението на разтревожен хамстер, стана още по-нацупено. Но той се забърза. Третият вик на Раф звучеше неотложно — адреналинов пристъп на паника.
— Какво има, господин Хаус? Нещо не е наред ли?
Риторичен въпрос. Очевидно нищо не беше наред. На младини Раф Хаус имаше тъмната коса и смуглата хубост, които в друг век сигурно биха отивали на някой пират. Откакто мина петдесетте, бе качил няколко килограма, под синкавата сянка на наболата брада челюстта му бе наедряла и движенията му се бяха забавили. Но умът му, особено срещу достоен противник в съда, беше все така ловък и опасен.
И точно затова Дърмът още повече се стъписа да го завари така.
— Зле ли ви е, господин Хаус?
— Добре съм, съвсем добре… само махни това проклето дело.
Но докато Дърмът протягаше ръка да вземе купа документи, Раф стовари юмрук на бюрото. Ръката на Дърмът забърса фините косми по пръстите му и той се дръпна като ужилен.
Раф сключи вежди.
— Кой ги праща?
— Боб Холис от „Фъргъс енд Смит“. Беше много настоятелен.
— Знаеш, че казах никакви убийства. След…
Нямаше нужда да довършва. Дърмът знаеше за какво говори. „След смъртта на Кърстен“. Въпреки че никой не беше замесен, това също беше своего рода убийство. Самоубийство. Дърмът трябваше да е по-чувствителен — бяха минали два месеца, но Раф Хаус още страдаше.
— Боб Холис ме накара да обещая, че ще го погледнете. Убеден е, че имате златни ръце, откакто спечелихте условна присъда за онзи клиент за тежката телесна повреда. Ще го махна.
— Не, почакай. — Раф се отпусна на стола. Дишаше тежко.
Дърмът отиде да отвори прозореца. Тук вътре не достигаше въздух, това беше проблемът.
— Недей! — изграчи Раф.
— Помислих, че…
— От гадния дим ме боли гърлото.
— Дим ли? — Дърмът подуши въздуха. Автомобилни газове, топла прах от тротоарите, може би някакви цъфнали растения. Но определено нямаше дим.
— Някой идиот си е напалил скарата. — Раф се намръщи още повече, когато осъзна грешката си.
Дърмът каза тихо:
— Мидъл Темпъл не е особено известен с огньовете на открито, господин Хаус. — И добави: — Сигурно някой е минал по коридора с пура.
Отвори широко прозореца и мръсният летен въздух нахлу вътре.