Выбрать главу

На сигурно място.

Едва не изгуби съзнание.

Не, още не беше в безопасност. Да влезе беше само началото.

От антрето долетя силно пищене, усилваше се. Сам имаше по-малко от четири минути да изключи алармата.

Вдигна чука, за да го пъхне в колана си. Усети, че по ръката й се стича нещо топло и лепкаво. Кръв. Кръв по безценната й ръка на музикант. Но нямаше време да мисли за това. Смъкна шала от чука, стисна го на топка в дясната си ръка, за да спре кръвта, и хукна надолу по стълбите към алармата до входната врата.

Може би Раф не беше сменил кода. Набра рождената дата на Кърстен — 4-5-52, след това #, но пищенето се усилваше. Е, значи трябваше да гадае. Опита с рождената дата на Раф, но пищенето само стана по-силно. Всеки момент алармата щеше да се задейства в полицейското управление на Нотинг Хил. Тя отчаяно набра първите четири цифри от телефона на Раф.

Усилваше се.

След това последните четири цифри и после…

Тишина.

Златна тишина, от която ушите й звъняха.

Липсата на шум беше осезаема, като металически вкус на езика. Цяла минута Сам остана неподвижна, заслушана в тихото бръмчене на трафика отвън. Тези къщи бяха разположени по-навътре от пътя зад вечнозелени дървета — високи пристани на спокойствие.

Вдигна ръка и си погледна часовника на светлината от улицата, която проникваше през ветрилообразния прозорец над вратата. Два и десет. Имаше три часа до съмване, така че можеше да не бърза. Заля я усещане за триумф, чувстваше се, все едно може да направи всичко — и беше ужасно гладна. Е, поне хладилникът в тази къща винаги беше добре зареден. Отиде до кухнята в сутерена — широките гранитни плотове самодоволно блестяха в мрака — и отвори огромния хладилник. Както очакваше, вътре имаше запаси за много угощения — студено патешко и сирена, маслини и пастет, пушена сьомга и пъдпъдъчи яйца. На вратата имаше няколко вида плодов сок, неизменните бутилки шампанско на Раф, няколко шишета „Шабли“ и три вида минерална вода.

Решително затвори хладилника. Все пак имаше гордост. Не беше някоя крадла. Нямаше да докосне нищо, което беше на Раф. Дори минералната вода. Беше тук само за да вземе това, което си беше нейно.

Оставаше само да го намери.

Къщата на Раф в Холанд Парк имаше издигнат първи етаж с огромна гостна от лявата страна, стигаше чак до другия край. Вдясно от гостната една врата водеше към просторната столова. Кабинетът на Раф беше разположен зад нея, но в него можеше да се влезе само през гостната. Сам извади фенерчето от раницата и го включи, обърна се наляво и влезе. Бледият лъч светлина улавяше предметите, които навремето бяха част от ежедневието й.

Беше харесала тази стая още когато я видя за първи път преди седем години, когато дойде в Лондон — объркано и непокорно петнайсетгодишно момиче. И не само размерите и луксът на помещението я бяха впечатлили — двата големи бели дивана и древният персийски килим, голям колкото игрище за тенис, вазите, в които винаги имаше натопени лилиуми, порцеланът от осемнайсети век и изумителните съвременни картини. Впечатли я съвкупността от всички тези неща и още нещо — това, което стаята казваше за самия Раф. Това беше място, от което лъхаше самоувереност, стая, създадена от мъж, който знае собствения си статус в света. Къщата на Раф, особено тази стая, беше вдъхнала на Сам увереност, когато тя най-много беше имала нужда от това.

Инстинктивно тя отиде до рояла пред високия прозорец, който гледаше към задния двор. Вдигна капака и безшумно докосна клавишите, и в ума си видя пръстите на Раф, къси, но енергични и целенасочени като притежателя си, да свирят проста мелодийка, докато той ревеше насърчително.