Никой друг като че ли нямаше апетит. Мадам Азер извади сирена и пайове от кошниците, но после ги върна почти недокоснати. Берар хапна малко желиран език и изяде парчето пилешко; Лизет се справи с една ягодова тарта и няколко кексчета, приготвени от мадам Азер. Тя и брат й пиха оранжада, докато другите отпиваха от вино от долината на Лоара. Потапянето в топлата вода никак не го бе охладило.
След обяда Берар се облегна на дървото и заспа; Азер запали лулата си, преди да се оттегли малко по-далеч в градината по същата причина. Стивън дялкаше с усилие парче твърдо дърво, което се опитваше да превърне в достоверна фигура на мъж и да я подари на Грегоар.
След края на обяда следобедът се стовари тежко и унило върху тях. Върнаха се в лодката и след като разрешиха на Стивън да поработи за кратко с пръта, Берар отново зае позиция. Температурата се беше вдигнала и жените си вееха енергично с ветрила. Мадам Берар носеше дебели официални дрехи и изглеждаше безутешна в предната част на лодката, като дървена статуя на носа на обречен кораб, поел към айсберг или екваториални бури.
На Стивън му беше топло, а главата му беше замаяна от виното. Беше отвратен от водните градини — запуснатата буйна растителност му напомняше за смъртта. Кафявите води бяха зловещи. От време на време ги прекосяваха плъхове, изскачащи от изровените, укрепени с дървени греди брегове. Над водната повърхност и под дърветата прелитаха едри мухи и се мушкаха в гниещите зелки, аспержи и артишок, оставени необрани и презрели. Това не беше място с естествена красота, а пример за разложението на живата материя, която не може да бъде спасена от загниване. Мадам Азер също не се чувстваше добре в жегата и скуката на този следобед и беше загубила част от самоувереността си. Кожата при деколтето на роклята й беше почервеняла. Кичур потна тъмноруса коса беше залепнал за шията й. Едното й стъпало почиваше отпуснато и се докосваше до крака на Стивън, който той беше изпружил под нейната седалка. Берар водеше лодката бавно напред, но едно подрусване накара краката на двамата осезаемо да се притиснат. Стивън не помръдна своя, а на мадам Азер й беше прекалено горещо или прекалено безразлично, за да си смени позата. Двамата се спогледаха, но тя нито му се усмихна учтиво, нито започна разговор. Само извърна бавно глава и се направи, че се наслаждава на гледката.
Една риба изскочи на повърхността, но не направи никакво впечатление дори на Грегоар, който беше най-развълнуван в началото на разходката. Течението на реката беше забавено от строеж на нов канал, каза им Берар, затова лодките вече нямали рулове, прътът бил достатъчен да следват правия курс. Стивън си представи огромните езера и блата, възникнали естествено преди изграждането на каналите и засаждането на земята. Функцията на реката не беше променена особено; тя продължаваше да оводнява цикъла на изобилното разложение, гниенето на материята в прекопаната, влажна и лепкава почва.
Вече бяха в онази част от следобеда, когато би трябвало да започне да захладнява, но лекият бриз беше изчезнал, застоялият въздух се сгъстяваше и ги давеше. Грегоар започна да пръска Лизет с вода, я тя го зашлеви по бузата и го накара да се разплаче.
Азер пое управлението от Берар, който седна потен до жена си. И за първи път замълча.
Стивън се опита да отвлече мислите си от гниенето, предизвикано от реката. Натискът на крака на мадам Азер към неговия постепенно се увеличаваше, докато накрая коляното й полегна върху неговото. Вълнението, което това докосване бе извикало преди в напрегнатите му сетива, сега започваше да изглежда все по-сложно — желанието му се струваше неотделимо от импулса към смъртта.
Всички те ще се върнат в земята, помисли си той. Езикът на Берар щеше да се разложи в рохкавата пръст, която се ронеше между пръстите на градинарите; дърдоренето му щеше заглъхне сред корените на артишока и зелето. Малкият Грегоар и Лизет щяха да се превърнат в кал по бреговете, където плъховете дълбаеха дупки и се размножаваха. А мадам Азер, Изабел… Най-нежните части от тялото й, които въображението му безсрамно си представяше, дори те нямаше да надживеят или да се издигнат над някое самотно бездуховно парче земя.
Когато площадката на пристана се появи пред очите им, настроението им се подобри. Азер заяви, че разходката е била великолепна, а Берар отново възстанови контрола си над разговора. През последните десетина-петнайсет минути той беше успял да преразкаже историята на следобеда, като приписваше впечатления за успешния излет на всички участници. Подканяше ги да се съгласят с него и ги прекъсваше, преди да успеят да развалят хармоничната му версия със собствените си мисли.