— Е? — попита Леви, когато всички си поеха дъх. Нещо в хубавото лице на Лам, който избягваше да срещне погледа му, го разтревожи.
— Намерих труп. На един от нашите хора е. Вероятно е убит на място.
— Взе ли му медальона? — попита Крюгер.
Леви стоеше напълно неподвижно.
— Намерих това.
Лам подаде часовника на Леви, който с неохота го взе. Сведе очи. Беше на Йозеф. Подарък от баща му по някакъв семеен повод — за бар мицва или като награда за приемането му в университета. Леви кимна.
— Глупаво момче — каза. — Толкова близо до края.
Отдалечи се в тунела, искаше да остане сам.
Лам и Крюгер седнаха на земята и започнаха да ядат храната, която си бяха донесли.
След като се помоли, час по-късно Леви се върна при тях. Религията не му позволяваше да вземе от храната, която Лам му предложи.
Поклати глава.
— Трябва да постя — каза той. — А сега да продължим претърсването.
Крюгер прочисти гърлото си и заговори внимателно.
— Чудя се дали е разумно. С Лам си поговорихме. Разбрахме каква е била силата на взрива и според него едва ли някой, който е бил в тунела по-навътре от брат ти, е оцелял. Приключихме задачата си като претърсваща група. Установихме какво е станало и можем да изнесем брат ти на повърхността и да го погребем както се полага. Ако продължим нататък, ще рискуваме живота си без причина. Не знаем какво може да се случи над нас. Изпълнихме дълга си. Мисля, че трябва да се връщаме.
Леви потри с длан челюстта си. Брадата му беше набола. Заради траура трябваше да я остави да покрие лицето му, преди отново да се избръсне.
— Разбирам ви, но не съм съгласен. Двама наши сънародници са някъде долу под земята. Ако са мъртви, трябва да ги намерим и да ги погребем както му е редът. Ако са живи, трябва да ги спасим.
— Вероятността е…
— Няма значение каква е вероятността. Трябва да довършим задачата си.
Крюгер сви рамене.
Лам изтъкна практическите последствия от забавянето.
— Долу е топло — каза той. — Тялото му…
— Плътта е слаба. Това, което е останало от него, няма да изгние. Аз лично ще го изнеса, когато му дойде времето.
Лам сведе очи.
— Не се страхувайте — продължи Леви. — Мъжете долу са наши сънародници. Те не биха искали да останат в тези чужди полета. Трябва да се върнат по местата, които обичат и заради които са умрели. Вие не обичате ли страната си?
— Разбира се — отвърна Лам. Беше получил заповедите си. Не виждаше смисъл да спори. Стана и започна да оправя въжето.
— Обичам родината си — каза Леви. — Във времена като тези смъртта в семейството ме свързва още повече с нея. — Погледна предизвикателно към Крюгер, който кимна тъжно, като че ли смяташе, че патосът на Леви е плод на емоционален изблик.
Леви го хвана за рамото.
— Нали, Крюгер? — Взря се в умното му угрижено лице. На него не беше изписано съгласие, но поне имаше примирение. Крюгер отиде да помогне на Лам да се приготви да се спусне отново.
Леви тръгна с него и остави Крюгер горе да си почива. Шест метра под нивото на главния тунел започнаха да разкопават пораженията от взрива. Не знаеха какво търсят, но като разчистваха прясно падналата пръст, се надяваха да разберат повече за това, което се беше случило.
Загряха се от работата и свалиха ризите си. Ударите от кирките им отекваха силно, когато срещаха твърд варовик.
Стивън свали стъклото на часовника си, за да напипа в тъмното стрелките и да разбере колко е часът. Беше четири без десет, когато пак чу шум от копаене, макар все така да не знаеше дали е сутрин, или следобед. Пресметна, че са под земята вече пет, а може би и шест дни.
Отново придърпа Джак към малкия отвор, през който влизаше въздух. Лежеше с пръсти върху часовника и отброяваше трийсетте минути, които трябваше да прекара в задушния ъгъл на общата им гробница. Не мърдаше, за да не се нуждае от повече кислород.
Страхът да не остане затворен отново го връхлетя. Казваше си, че след като най-лошото се беше случило, след като вече бе погребан жив в толкова тясно пространство, няма от какво да се бои. Ужасът идваше от очакването, не от реалността. Въпреки това изпитваше паника. Понякога му се налагаше да стегне мускулите на цялото си тяло, за да не извика. Отчаяно искаше да драсне клечка кибрит. Дори само за да огледа затвора си, все щеше да е нещо.