Люсиен описа състрадателно несгодите, които понасяха семействата на стачниците, и условията на труд, които ги бяха принудили да предприемат това крайно действие. Говореше за мизерията и експлоатацията из цяла Пикардия — причина за масовата миграция на хора от долината на Сома към градове като Амиен и Лил, подгонени от фалшивата надежда, че ще намерят работа.
— Умолявам ви да подкрепите стачниците — каза той. — Трябва да сме сплотени в това дело, иначе ще се провалим. Трябва да мислим за децата и съпругите си. Искам от вас поне да подпишете декларацията в подкрепа на своите колеги.
Извади лист хартия, на който вече имаше повече от сто подписа.
— Като става въпрос за съпругите — обади се дълбок глас от средата на помещението, — всички знаем какво се говори за теб, младежо!
Всички изреваха цинично в знак на съгласие. Стивън усети как нервите му се изопват, а пулсът му изпълни гръдния кош.
— Какво каза? — провикна се Люсиен.
— Няма да го повтарям пред служителите на реда, но мисля, че се сещаш какво имам предвид.
Люсиен скочи от подиума и се опита да намери човека, който го предизвикваше. Проби си трескаво път през мнозинството.
— И още нещо — извика същият мъж, — имаме шпионин от Англия, който се храни с нас и идва на събранията ни.
Няколко души одобрително потвърдиха. Мнозинството очевидно не беше забелязало присъствието на Стивън.
Той вече не ги слушаше.
— Какво говорят за Люсиен? — попита мъжът, седнал до него. — Какво имат предвид за съпругите?
— Говорят, че малкият Люсиен и жената на шефа са много добри приятели. — Мъжът гърлено се изсмя.
До този момент работниците на Азер се държаха прилично. Меро им беше прочел дълга лекция за нуждата от търпение и те се бяха вслушали в съветите му. Не за пръв път събранията им бяха прекъсвани от наемници на други фабрики, но успяваха да запазят спокойствие; бяха изтърпели дори тирадата на младежа, който изобщо не беше местен.
Но когато Люсиен изгуби контрол и започна да си проправя грубо път през множеството, споделеното възмущение надделя и те се заеха да го изхвърлят. Всички реагираха спонтанно, сякаш се опитваха да се отърват от чуждо тяло.
Стивън усети, че хората го натискат, някои от тях се бяха поддали на враждебността си към него, но повечето нямаха търпение да избутат Люсиен и останалите бояджии извън фабриката си.
Работникът, който намекна в коментара си за мадам Азер, беше обграден от блъскащи се тела, докато приятелите на Люсиен се втурнаха да го спасяват. Той беше висок, червендалест мъж, чиято работа беше да превозва топове плат с ръчна количка. По безизразното му лице се изписа тревога, когато видя, че схватката изглежда неизбежна. Люсиен крещеше и раздаваше бясно удари в опит да се провре през телата, но работниците на Азер се разбраха без думи и го обградиха като стена.
По периферията на сблъсъка полицаите започнаха да размахват заплашително палки и да се вклиняват в тълпата. Меро се качи на подиума и започна да вика на всички да се успокоят. В този миг размахващият бясно ръцете си Люсиен закачи лицето на една работничка, която се разпищя. Люсиен падна след бърз удар от съпруга на жената. Докато си поемаше дъх, проснат на пода, няколко добре прицелени ботуша утолиха страстите на работниците на Азер. Ритниците не бяха кой знае колко бурни, но когато го сграбчиха за краката и раменете, Люсиен нададе вик. Стивън се опита да изтласка някои от нападателите му, за да му даде време да се изправи и получи удар с отворена длан по носа от един от мъжете, които мразеха да ги прекъсват. Трима или четирима бояджии успяха да се доберат до Люсиен и се включиха в боя, за да го защитят. С премрежен поглед Стивън започна да нанася с все сила удари пред себе си. Беше напълно забравил за първоначалната си цел да възстанови спокойствието и вече мислеше само как да нарани мъжа, който го бе предизвикал. Усети, че отстрани го блъсна високият червендалест работник, чийто коментар предизвика цялата безредица. Отвърна му с кроше в лицето. Мястото не стигаше да се завърти както трябва, но ударът беше достатъчно добре премерен, за да почувства смътно усещане за възмездие. По ръката му имаше кръв.
Обединените усилия на непоколебимите работнички и полицейските палки сложиха край на сбиването. Люсиен беше изведен навън — насинен и останал без дъх — но не и лошо ранен. Полицаите ескортираха бояджиите и арестуваха напосоки двама от най-буйните на вид. Пострадалият от Стивън бършеше кървищата си уста с носна кърпа, но като че ли нямаше представа кой го беше ударил. Меро каза на работниците да се разпръснат.