Хвърли кестените нагоре, обзет от велико щастие. Те уплашиха враните на дървото, които се разхвърчаха от клоните с яростен размах на крилата и се издигнаха в небето. Неясният им дрезгав зов се разнесе на дълги хрипливи вълни към земята, за да го чуят онези, които все още бяха живи.