Гласът на мадам Азер се чуваше някъде от трапезарията. Тя остана там до единайсет часа, говореше с Лизет или даваше инструкции на най-различни хора, които се допитваха до нея. Сред тях бяха мадам Боне, съпругата на възрастния мъж от фабриката, която идваше всеки ден и отменяше Маргьорит в работата, която на прислужницата й се струваше твърде черна или трудоемка. Мадам Азер й казваше кои стаи да почисти и дали се налагат специални приготовления за гостите. Тежките тътрещи се стъпки на старицата подсказаха, че е поела към задълженията си. Лизет седеше под слънчевите лъчи, които се спускаха в стаята през клонките на повета на прозореца, взираше се в сенките по полираната маса и слушаше мащехата си, докато тя ръководеше домакинството. Обичаше да споделя с нея рутинните сутрешни задачи; така се чувстваше значима и надеждна. Другото предимство беше, че Грегоар беше освободен от тях, а това я спасяваше от невъздържаното му поведение и детинските му забележки, които — дори когато бяха нелепи и банални — понякога разклащаха все още неукрепналата й претенция, че е възрастна.
В спокойно развиващата се утринна пиеса се играеха и поддържащи роли. Имаше и втора прислужница, която за разлика от Маргьорит не живееше в къщата; също и готвачка, чиято спалня беше някъде на втория етаж, едно момче от месарницата, дошло да вземе поръчките, и друго от бакалията, което достави два тежки сандъка на задната врата.
Малко след пладне мадам Азер попита Стивън дали ще обядва с нея и Лизет. Грегоар все още бил на училище, каза тя. Стивън прие и прекара следващия час над книжата, които му бяха донесли от кабинета на Азер.
Мадам Азер се върна малко след един часа и му съобщи, че обядът е готов. В края на масата до прозореца бяха наредени три прибора. Стаята изглеждаше доста по-различна отколкото вечер, когато Стивън я беше виждал — без мрачните сенки и гостите с колосани яки в приглушената светлина. Лизет беше с отворената бяла рокля, която мащехата й беше забранила да носи по време на разходката из водните градини. Тъмнокестенявата й коса беше вързана на тила със синя панделка и краката й бяха голи. Стивън си помисли, че е хубаво момиче, когато вдигна поглед към него изпод гъстите си мигли; но регистрира красотата й съвсем безстрастно, защото умът му беше другаде.
Мадам Азер беше с кремава пола, тъмночервен елек с шарки и бяла блуза с деколте.
— Можете да си свалите сакото, ако искате, мосю — каза тя. — С Лизет не смятаме обяда за официално събитие, нали?
Лизет се засмя.
— Благодаря — отвърна Стивън. Виждаше, че присъствието на Лизет вдъхва на мадам Азер увереност и чувство за сигурност.
Маргьорит донесе чиния с артишок.
— Дали да не пийнем малко вино? — попита мадам Азер. — Обикновено не го правим, нали, Лизет? Но може би днес ще пробваме. Маргьорит, донеси бутилка бяло вино. Но не от онова, което съпругът ми пази.
След артишока пристигна малка чиния с гъби, а след това — риба. Стивън наля вино на мадам Азер и по нейно настояване и на Лизет. Чудеше се как да поддържа разговора и затова попита за запознанството им с мосю и мадам Берар.
Лизет се закикоти, като чу имената им, а мадам Азер й каза да спре, макар самата тя да се усмихваше.
— Боя се, че Лизет е доста нелюбезна с мосю Берар — каза тя.
— Не е честно — протестира Лизет. — Вашите родители винаги ли ви караха да сте любезен с всичките им глупави приятели?