Выбрать главу

— Изабел. — Той също плачеше. Хвана косата й и видя как тя се разлива през пръстите му.

— Бедното ми момче — каза Изабел.

Той я целуна и този път езикът й не избяга от неговия.

— Къде е Лизет? — попита Стивън.

— В градината. Не знам. О, боже, моля те, моля те. — Започваше да трепери. Очите й бяха затворени. Когато ги отвори, едва дишаше. Той започна да разкъсва дрехите й и тя му помагаше припряно и неловко. Жилетката й се закачи в лакътя. Той разтвори блузата й и зарови лицето си в копринения комбинезон между гърдите й. Това, което докосваше и виждаше, го изпълваше с такава радост, че му се струваше, че му трябват години, за да му се наслади, но в същото време трескавото желание го караше да бърза.

Изабел почувства ръцете му върху тялото си, усети устните му по кожата си и си помисли колко ли срамно и непристойно изглежда поведението й в очите му. Но колкото повече осъзнаваше разпада на фалшивата си скромност, толкова повече се възбуждаше. Прокара пръсти през косата му, по широките му рамене, по гладките му гърди под ризата.

— Хайде, моля те, моля те — чу се да казва, макар да беше толкова задъхана, че думите й едва се разбираха. Прокара дръзко ръка отпред по панталоните му, както си представяше, че правят леките жени, и усети твърдостта вътре. Никой не я укори. Никой не беше отвратен. Можеше да прави каквото си поиска. Той затаи дъх и спря да я съблича и тя трябваше да му помогне да свали коприненото й бельо и да открие пред него това, което внезапно разбра, че той отдавна копнееше да види. Тя стисна здраво очи, когато му се разкри, но не изпита никаква вина. Усети как той я бутна по гръб на леглото и изви тяло, сякаш то само, независимо от нейната воля, умоляваше за внимание. Най-накрая почувства докосването му, но се стресна, когато осъзна, че не бе каквото очакваше; беше езикът му, неговият ловък, горещ, пърхащ език по нея и вътре в нея, който отключваше всички заключени врати на плътта й. Шокиращото ново преживяване я накара да започне да стене и да потръпва ритмично. Беше се отдала изцяло на страстта си, усещаше как към гърдите й се надига вълна, която не можеше да контролира и да понесе и която не спираше да нараства. Тя мяташе отчаяно глава наляво и надясно. Чу писъка си на отрицание, все едно идваше от някаква далечна стая, но тогава емоцията се скъса и се разля по цялото й тяло, надолу по корема й, по крайниците и този път тя каза тихо до лицето му „да“.

Когато отвори очи, видя Стивън да стои гол пред нея. Очите й се впиха в щръкналата му плът. Все още не я беше любил; насладата предстоеше. Легна върху нея и започна да целува лицето й, гърдите й, да повдига нагоре зърната й с устните си. След това я преобърна и започна да прокарва ръце по вътрешната страна на бедрата й, над копринените й чорапи, които тя в бързината не беше успяла да свали, в цепнатината, където краката й се събираха. Целуваше я от тила, по изпъкналите розови задни части, надолу по бедрата, където за миг подпря бузата си. След това започна от глезените й, по тънките кости, които беше видял на лодката във водните градини, и нагоре по вътрешната страна на прасците.

Изабел отново задиша тежко.

— Моля те, любов моя, моля те, веднага — каза тя.

Вече не можеше да понесе ласките му. С лявата си ръка сграбчи онази част от него, която искаше да усети в себе си и той шокиран от действието й спря да я милва. Тя отвори краката си още малко, за да му покаже, че е добре дошъл, защото точно там искаше да бъде той в момента. Бедрата й се опряха в чаршафа под нея и тя го поведе към себе си.

Чу го как въздъхна и видя как стисна със зъби смачкания чаршаф. Почти не се движеше в нея, сякаш се боеше какво може да се случи.

Изабел се наслади докрай на проникването, усещането се разля до корените на косата й; изпълни я с желание и радост. Най-накрая съм себе си, помисли си тя; родена съм за това. През ума й се стрелнаха фрагменти от детинските й копнежи, от дневни пориви, потиснати от досадната рутина на родния й дом; най-после усети връзката между силното си желание и собствената си същност — онази на малката Фурмонтие.