Выбрать главу

— Нито с която и да било от другите жертви. Макар да има ларви като Diptera, месарката не преминава през междинния етап; така разбираме, че е пристигнала много по-скоро. Това бе сигналната светлина за нас: дадохме си сметка, че раните са направени след смъртта. Нивото на серотонина в раните ни помогна да стесним времевия диапазон. — Най-сетне откри пълната кутия. Отпи от нея и го погледна. — Вероятно става дума за разлика от шейсет до седемдесет и два часа.

— Шейсет? Това ли е минимумът?

— Само предполагам.

— Добре, но кога най-рано може да са снесени?

— Грубо? В най-широките рамки на предположението в историята? Бих казала… ууф… сряда сутрин? Като другите — около тридневна празнина. — Д-р Еймдюр направи пауза и свали кутията с кола. — Инспектор Кафъри? Нещо интересно за вас?

— Да.

Той допря пръсти до слепоочията си.

„Хартвълд беше под наблюдение от вторник следобед. Към десет сутринта в сряда беше мъртъв.“

— Д-р Еймдюр. — Отпусна ръка. Вдигна очи. — Върху всички жертви беше открит прах от цимент.

— Знам. При първите всички предположихме, че е полепнал от строежа. И май се изложихме… но сега сме се заели с това. Започнахме да правим дифракция с рентгенови лъчи. Когато приключим, ще влезем в база данни в Гейдърсбърг, за да проследим източника.

— Нямаме ли база данни в Англия?

— Мериленд разполага с най-добрата. Те могат да работят с дифрактограма или принтирани фазови анализи и да сравняват хлоратите, метакаолинита, сулфатите със своите мостри.

— Колко ще отнеме това?

— От наша страна? По-малко от двайсет и четири часа. Но Мериленд… не знам. Те са обикновено доста бързи.

— Можете ли да започнете тази нощ?

— Ами, инспектор Кафъри. — Усмихна му се над горния край на кутията. — Мисля, че не е необходимо да припомням колко ще струва на AMIP нощният труд.

— Не знаете, нали? — Той се размърда неудобно на мястото си. — Тази нощ се случи нещо, което разбърка всички карти. Не сме сигурни, но май на сцената действа още някой.

Лицето на д-р Еймдюр се промени. Тя остави колата си, взе телефона и набра някакъв номер.

— Ще говоря с ръководителя на смените. Ако разполагаме с нужния персонал, може и да успеем. — Докато чакаше връзката да се осъществи, тя затършува из книжата и измъкна някакъв спектрограф. — Косъма, за който ви споменах. Същия цвят и дължина като на космите от перуката, но с хубаво кръгло напречно сечение — кавказка раса, изрусен. И е паднал естествено.

— От някоя от другите жертви ли? — Кафъри се приведе напред и пое хартията. — Пренесен може би от мебелите му?

Тя поклати глава.

— Не отговаря на мострите от никоя от тях… дори повърхностно. А единственото, което можем да вземем от него, е митохондриална ДНК и някои насоки за начина на живот на притежателя. Виждате ли онова красиво връхче в средата? Продукт от метаболизма на марихуаната.

— А това?

— Алуминий.

— Алуминий ли?

— Ами, това… — Премести телефона до другото си ухо. — Това може да означава горе-долу всичко. Притежатели на косъм с подобно количество алуминий например, могат да страдат от натрапчиви фиксидеи. Като мания по дезодоранти срещу потене.

— Което може да означава друга жертва, за която още не знаем?

— Точно така.

Кафъри остави хартията върху бюрото и се изправи.

— Д-р Еймдюр, относно огледа. Колкото и да струва, окей?

— Щом казвате. — Тя постави длан върху слушалката. — Ако AMIP разполага с парите, няма нещо, което да не сме в състояние да направим.

В един след полунощ лятната нощ стана много студена. Гринич бе осигурил прожектори и бе отцепил улицата; представителите на пресата, които преди това се бяха струпали наоколо, се бяха насочили към болницата, с надеждата да усетят по-отблизо миризмата от кръвта на Сюзан Листър. Кафъри и Мадокс седяха в ягуара, под една улична лампа непосредствено зад преградата на улицата.

— Прах — каза Джак на своя старши детектив. — Прах от цимент. — Завъртя се на скърцащата кожа, преметна ръка върху облегалката и погледна към Мадокс. — Нека обясня.

Внимателно започна да излага идеите си — голи подозрения — нахвърляне на първите щрихи на онова, което според него ставаше. Съвсем сурово и недооформено… но му се струваше, че зрънцето е вярно. Обясни всяка връзка, всеки скок на въображението си.