— Не знам, Джак — каза след дълга пауза Мадокс. — Не съм убеден… — Забарабани с пръсти по контролното табло и се загледа навън по улицата. Детектив инспектор Басет стоеше извън оградения район под светлината на един прожектор, пиеше кафе и наблюдаваше как Куин, която нямаше как да бъде пропусната във фосфоресциращия си бял костюм, бърка нещо в малък пластмасов съд. След доста време Мадокс изправи рамене и започна да си закопчава сакото. — Трябва да помисля върху това. Нека си изясним няколко неизвестни. Среща в Шрайвмур в колко? Шест? Можеш да разкажеш идеята си на Есекс и Криотос преди срещата — виж как ще реагират.
След като Мадокс си тръгна, Джак сви последна цигара и измина няколко метра надолу по улицата. От градините ухаеше силно на жасмин. Спря и се загледа нагоре в белия светъл правоъгълник над покрива на един нисък гараж. Едва тогава осъзна къде се намира.
„Малпенс стрийт“ се пресичаше със „Саут стрийт“. Бяха дошли от друга посока, но сега видя, че от магазина за вещи втора употреба го делят само четири-пет врати. Ниска стена ограждаше градините по главната улица и ъгълът му позволяваше да вижда прозорците от задната страна. Един осветен прозорец беше открехнат.
Кухнята на Ребека.
Отстъпи назад и се облегна на колата, далеч от уличните лампи. Извади мобилния телефон от сакото си. Чу звъна на телефона на Ребека през отворения прозорец.
— Ало?
Чу се щракване и той разбра, че говори с телефонен секретар.
Гласът на Джони:
Съжалявам, че сте си направили труда и разходите да се обадите, когато ние нямаме благоприличието да си бъдем у дома за вашето обаждане.
Кафъри изруга тихичко.
— Виж, знам, че там има някой. Обажда се Джак, детектив инспектор Кафъри. Отговорете. — Почака. Нищо. Въздъхна. — Вижте, Ребека, Джони, искам да ме изслушате много внимателно. Тази история все още не е приключила. Просто… просто затваряйте и заключвайте вратите и прозорците си, окей? И, Ребека… — Направи пауза. — Обади ми се. Когато имаш време.
Затвори и остана на място в мрака, загледан в прозореца. Малко по-късно светлината в кухнята изгасна и някаква фигура се приближи до прозореца и го затвори. Джак не успя да види кой беше това. Прибра мобилния си телефон в джоба и се върна в ягуара.
42
С помощта на половин бутилка „Гленморанджи“ успя да поспи здраво три часа, преди да се събуди рязко с мисълта:
Сюзан Листър не е била отворена.
Въздъхна и се обърна по гръб, постави длани върху очите си. Нямаше зашита дълбоко във вътрешностите й птица. Нямаше птица.
„Защо? Защо този път не ни даде символа?“
Това не беше предназначено за символ.
Джак трепна. Надигна се на лакти и премигна, сърцето му тупкаше развълнувано. Отговорът все едно бе произнесен от някой в стаята.
Не беше символ? Какво тогава беше?
Сюзан Листър беше жива. Нямаше птица. А за шестте тъжни разлагащи се трупа в моргата? Жива, бореща се птица. Бореща се толкова усилено, че да откъсне тъкан от костта. Делото на Хартвълд очевидно се простираше отвъд прага на смъртта.
Студената лунна светлина се местеше по кожата му. Кафъри се отпусна назад, легна, дишайки внимателно, заслушан в сърцето си. Мислеше, че знае какво означава птицата. И мислеше, че знае точното й място в пъзела. Сега знаеше накъде върви.
Бяха се свързали с хората от екип „Е“, някои от които вече бяха пренесли вещите си, и ги очакваха да се върнат в Шрайвмур навреме за сутрешната среща. Джак се срещна с Мадокс, Есекс и Криотос един час преди това. Всички бяха уморени и обезсърчени. Кафъри постоя няколко минути в центъра на помещението с очилата си в ръка — мислеше, наместваше идеите си — докато Мадокс седеше в ъгъла, подпрял глава с ръцете си, загледан някъде през него. Мерилин беше в кухнята и правеше кафе. Чуваха звука на дрънкащите в чашите лъжички по целия път от другия край на коридора. Тя си тананикаше, когато внесе кафето в стаята… сякаш мислеше, че звукът е в състояние да облекчи надвисналата във въздуха депресия.
Мадокс въздъхна.
— Така. — Прокара ръце надолу по лицето си и погледна към Есекс и Криотос. — И двамата знаете какво стана снощи.
— Да.
— А на Джаксън бе намерен косъм, който не можем да идентифицираме. Длъжни сме да го приемем като от друга жертва, затова не ме интересува колко сте уморени всички. — Вдигна очи. — Джак? Готов ли си?