Първото му нищожно сексуално завоевание беше в една мръсна уличка в Камдън, в замяна на половин бутилка „Пинк лейди“. По-късно една проститутка в Хакни, за десет лири и четири „Перно“. Беше на двайсет и две и бе решил да се яви отново на изпити по биология, физика и химия, когато започна работа като охрана в ОМСУ и животът му се промени.
Задълженията му в сянката на гарата при Лондонския мост, му оставяха време да учи. Те включваха проверка на пропуски, упътване на посетители, треперене в кабината на паркинга пред факултета по патология и, през седмица — да бъде нощен патрул: да обикаля из излъсканите коридори, празния стол, миришещ на картофено пюре и вкиснато мляко, лекционните зали, лабораторията по патология, лабораторията по анатомия.
Лабораторията по анатомия, когато, през една зима преди шестнайсет години, животът му се бе свързал неделимо с живота на Хартвълд.
Това бе странна среща на хаотични умове. Достатъчно бе да се видят през обвитите в зелено форми и масите за дисекция от неръждаема стомана, за да разберат с убеждението на влюбени, че подобното се е срещнало с подобно. Не беше необходимо никой от тях да изрича на глас личната борба, която водеше. Аристократът бе погледнал надолу през делящите ги класи и съвсем простичко, наистина поетично, бе разбрал.
Той така и не взе изпитите си и скоро след това се отказа от мечтата да стане лекар и напусна охранителната компания. Хартвълд също напусна ОМСУ, но предаността между наследника на фармацевтично богатство и бившия охранител се оказа по-силна от времето. Особените им, специализирани интереси не се променяха.
Направи четири-пет изнасилвания през годините: на паркинги, в гори, на момичета, които бяха прекалено пияни, за да си спомнят регистрационния номер на колата на дребния мъж, спрял, за да им предложи да ги закара където искат. Така се беше озовал за първи път южно от реката. Тя беше стриптийзьорка от Гринич. Беше два сутринта на рождения му ден, когато я откри да се разхожда безцелно по улиците северно от тунела „Родърхайд“, опитвайки се да спре някого на стоп. Тя беше най-красивото същество, което бе виждал някога, в полиестерния си минижуп и кожено яке, със светлорусата си, спретнато подстригана коса. Дори сега, в мръсната си баня в Луишам, той изпъшка неволно, когато се сети за любовта, която бе пропилял по Джони.
Тя седеше отпусната на предната седалка на колата му, а от гърлото й излизаха някакви шумове, докато той опипваше мекото й тяло, затиснато под предпазния колан. Сърцето й тупкаше под коженото яке като омаломощено птиче. Тя започна да се съпротивлява едва когато се опита да повдигне полата й. Излезе от автомобила, препъвайки се пиянски, и седна вдървено на тротоара, виолетово-синият й грим беше размазан; отблъсна го, когато той изскочи от колата и се опита да я докосне.
— Не сега, а? — измънка тя. — Гади ми се.
Той стоеше, свел поглед към пепеляворусата й коса, скъсания на коленете чорапогащник, и внезапно реши да не я изнасилва.
Просто така.
Това бе неочаквано отклонение. Закара я до тях и й каза „лека нощ“. Просто така. Сякаш това беше нищо. Сякаш беше нормално за него.
След това се чувстваше добродетелен, възвисен, изпълнен със светлина. Бързо реши, че проявеното към нея великодушие е израз на любов. Желаеше я толкова силно, че главата го заболяваше всеки път, когато помислеше за нея.
Но Джони отблъскваше авансите му, ядосваше се, когато се появеше на представленията й в пъба, още повече се ядоса, като разбра, че бе започнал нова работа в „Сейнт Дънстан“ и е купил партерния етаж на преобразуваната къща на една стара дама в Луишам, на по-малко от миля от дома й в Гринич.
Гневът й не го накара да трепне — тя беше причината той да живее. Апартаментът й беше светилище за него, правеше й снимки на улицата, купуваше й питиета в пъба. От време на време Джони го даряваше с мигове на удоволствие — понякога пушеше или пиеше толкова, че омекваше към него и той успяваше да я откара в дома си и да я сложи да спи в резервното легло. Не я беше докоснал. Нито веднъж. Не това беше целта. Целта беше тя да направи първата крачка към него. Това беше от изключителна важност. Поддържаше апартамента си чист с болезнената надежда тя да разбере колко я обича: криеше безценните снимки, когато тя идваше, вземаше всички предпазни мерки, пръскаше стаите с освежител за въздух — Джони обичаше наоколо да ухае приятно.