И в крайна сметка тя свикна да го понася по един примирен, уморен начин. В замяна той се научи да търпи нейните нетактични, некрасиви изневери, флиртуването й с други мъже, отказа й да го докосне. Дори когато го бе докарала до ръба на беса, когато пристигна през онзи ден преди четири години, след като току-що си бе направила пластична операция и новите, надути като топки гърди изпъкваха от гръдния й кош, той бе запазил външно спокойствие и се бе държал учтиво. Нямаше значение какво прави Джони в сегашно време, в триизмерния свят, защото живееше в театъра на неговата фантазия такава, каквато бе през онази нощ, топла и отстъпчива, с малки гърди с меки връхчета и миришещ на алкохол дъх.
Една от малките жалки зеброви сипки в кухнята бе намерила сили да се качи на пръчката за кацане. И сега го гледаше с малките си блестящи очички. Той изсумтя и разтърси клетката, силно, докато изтощеното създание падна на пода й, прекалено зашеметено и гладно, за да използва крилете си. Остана да лежи на една страна, отворило човка, като премигваше насреща му, докато той довърши отворените „M & M“, смачка торбичката и започна да се облича.
43
Вратата им отвори жена, която наистина носеше бифокални очила. Имаше накъдрена сива коса и големи ръце и беше практично облечена с жилетка „Феър айл“, вълнена пола, покриваща солидни английски хълбоци, и ниски кафяви кожени обувки. Когато Кафъри показа разрешителното за обиск и обясни, че се интересуват от съседа на горния етаж, тя им се усмихна криво и отвори вратата.
— Чаша чай, предполагам, господа.
Влязоха във вестибюла. Есекс го следваше, все още несигурен дали да вярва на тази жена. Джак постоя за момент, загледан в зазиданата врата в горния край на стълбището. Прокара пръст по перилата, притисна го до белия си маншет. Нищо.
— Не им знам имената — извика от някоя от стаите на апартамента си тяхната домакиня. — На двойката горе.
— Двойка ли? — Кафъри се обърна. — „Двойка“ ли казахте?
„Значи все пак има приятелка.“
— Нали от тях се интересувате?
Тя задържа вратата отворена и ги поведе към малък коридор, отделен от стая с висок таван с гипсова замазка. Когато видя направените с бояджийски пистолет постери по стените, горгоноподобната жена със сребърна гръд, дългокосите герои върху блестящи крилати велосипеди и дракони, Есекс подръпна ръкава на Кафъри.
— Провери тази мистерия — прошепна той, докато следваха жената към помещението в предната част на къщата.
Тук таванът беше окичен с индийски шалове с ресни и пискюли, в единия край стоеше лампа от лава в компанията на афганско наргиле от тиково дърво.
— Познавам ги, колкото да говоря с тях. — Домакинята им взе оранжева възглавница от грубо платно от дивана и я потупа. — Синът ми със сигурност знае имената им, но той замина в отпуска. — Направи пауза с висяща в ръката възглавница, и тримата се спогледаха озадачено във възцарилото се мълчание. Внезапно тя се разсмя. — О, съжалявам, не обясних. — Пусна възглавницата и избърса ръце в полата си. — Казвам се Мими Кук. Толкова време се влача напред-назад, опитвайки се да поддържам апартамента чист, че понякога забравям, че не е мой.
— Кук ли? — прошепна Есекс и хвърли поглед през рамо, сякаш очакваше, че някой може да се приближи изотзад.
— Точно така. Това е апартаментът на моето момче. Аз съм личното му „на всяко гърне мерудия“.
— Мисис Кук. — Кафъри пристъпи напред и се ръкува с нея. — Приятно ми е да се запозная с вас.
— Както и на мен. А сега… — Постави двете си ръце върху раменете на Есекс и лекичко го отстрани от прага, за да мине. — Ще пийнем чай и после можем да минем към деловата част.
Докато тя тракаше из кухнята, Кафъри и Есекс запретнаха ръкави. Есекс преглеждаше заглавията на книгите, повдигна вежди при вида на издание от петдесетте години на „Сто дни на Содом“ и тънък том на Клосовски, „Sade mon prochain“, пъхнати между творби на Керуак и Колин Уилсън, докато Джак, зървайки отражението си в огледалото над камината, прокара пръсти по повърхностите, претърси асортимента от бурканчета и пепелници върху полицата над камината. Намери снопче карти за пътуване, хванати с ластиче, от които го гледаше луничавото лице на Кук, и малка черно-бяла снимка в рамка. Тя показваше мисис Кук, няколко десетилетия по-млада, облечена в бански костюм на линии, със сресана назад тъмна коса. Седеше върху карирана рогозка, постлана върху покрит с камъчета плаж, премигвайки срещу обектива. На коляното й се беше разположило белокосо момченце в плувки, отпуснало ръце право надолу встрани до тялото си. Нетипично за две-тригодишно дете, то беше с тъмни очила; широките рамки стърчаха от двете страни на главата му и това му придаваше вид на малък бръмбар. Когато мисис Кук се появи с поднос, натежал от чаши, Кафъри взе рамката и попита: