Выбрать главу

— Ето! — Върна се до бюрото с папка в ръка и я потупа триумфиращо. — Слава богу, че не я върнах веднага на мястото й. Е, нека хвърлим един поглед.

Прелисти няколко страници и ги прегледа бегло със светлите си очи, като от време на време бършеше длани в сакото си, а устата му се движеше безшумно. Кафъри забеляза млечнобелите отлагания в корените на зъбите му.

— А, да… ето. — Посочи страницата. — Въпрос: „Някаква инвалидност?“ Кук отговаря „Да“. Формулярът продължава: „Моля опишете я“. — Блис облиза устни. — И Кук отговаря: „Ахроматопсия“. — Вдигна поглед към Джак и премигна. — Получава се при липса на конусчета в ретината. И човек не вижда цветове.

— И не може да понася слънцето.

Блис погледна към някаква точка над рамото на Кафъри, сякаш се опитваше да си спомни нещо.

— Да не би да говорим за мъж с доста дълга червена коса?

— Точно така.

— Да. Виждал съм го. Помня слънчевите му очила. Значи работи в моргата, така ли? — Потърка замислено брадичка и се усмихна на събеседника си. — В тази професия работим с толкова много и различни хора, че е трудно да свържем всяко лице със съответното име. — Измъкна от края на папката две копия на формуляри. — Това е лекарското мнение, което потвърждава диагнозата. Ахроматопсия. Регистриран като човек с частично увредено зрение. — Вдигна очи към Джак. — А това изглежда ви е притеснило.

Кафъри разтри уморено лице.

— Не, не. Не ме е притеснило. Просто направи живота малко по-труден. — Подаде ръка на събеседника си. — Благодаря ви за помощта, мистър Блис, съжаляваме, че ви създаваме проблеми.

— Никакви проблеми. Никакви проблеми. — Блис скочи и постави дланта си в ръката на Джак. Беше топла, леко влажна на пипане. — Не се колебайте, ако имате други въпроси. Уенди ще ви помогне, ако аз не съм тук. От утре излизам в годишен отпуск.

— Благодаря ви — каза потиснато Кафъри. — Някакъв специален повод ли?

— Да. — Блис се настани зад бюрото си и протегна ръце, като сплете длани и изпука ставите си. — Рожденият ми ден!

44

Щом детектив инспектор Кафъри си тръгна, Малкълм Блис се облегна назад на стола си и се взря продължително във вратата. Макар да бе изпълнен с нова увереност, въодушевен, преливащ от вълнение, в някои моменти го обземаше временна, идиопатична тревога. Посещенията на детектив инспектор Кафъри не подобряваха положението. Обзет от нов пристъп на тази тревога, той усети, че е вбесен на Хартвълд, задето го бе поставил в подобна ситуация.

— Но пък, Хартвълд — промърмори под носа си той, — към кой друг можеше да се обърнеш, когато се озова с едно добре изчукано мъртво момиче в ръцете?

— Ти си единственият, който може да помогне. Немислимото се случи.

Беше декември, когато Хартвълд се появи в ранните утринни часове, влезе на заден ход с кобрата в навеса за автомобили и показа на Блис какавидата с човешки размери в багажника. Беше някакво дебело момиче.

— Шотландка. От Глазгоу, струва ми се.

Увита от главата до краката със самозалепващо се фолио.

— Едвам съм я напъхал. Не искам следи в колата.

— Чука ли я?

Определена сума пари смени собствениците си, жената-какавида бе поставена в леглото му. Хартвълд притисна дланите на Блис; той се сгърби при това докосване — противно.

— Ти си единственият, който би разбрал. — Хартвълд бе разтърсен от спазми. — Знам, че ти можеш да се оправиш с нея, защото, честно казано, аз не мога.

След като Хартвълд си тръгна, Блис затвори вратата и закрачи из апартамента, като дъвчеше вътрешната страна на устата си и пиеше черешово бренди. Говори си известно време сам с безсмислени, дълги изречения.

Тя лежеше в спалнята по корем, където Хартвълд я бе захвърлил, прилепила длани пред корема, с размазано и сплескано под тънкото фолио лице. Самозалепващото фолио му допадна, допадна му начинът, по който я държеше. Дори ако беше жива, тя нямаше да бъде в състояние да се съпротивлява. Облизвайки устни, с избила по челото пот, Блис се приближи до леглото и започна да развива фолиото, освободи ръцете й, обърна я, огледа я.

Тя имаше татуировка на челото. Синините по него бяха незначителни, кръвта се беше оттекла предимно към задната част на бедрата й, хълбоците и раменете. Хартвълд трябва да я бе държал известно време легнала по гръб.

— Точно така. Вдигни си стъпалата. — Смушка я с пръст по бедрото и се усмихна. — Каква свиня с големи цици си само.