Усети как в корема му се надига вълна на весело оживление. Това му напомни за ОМСУ, когато за първи път, чувствайки се на седмото небе, осъзна, че мъртвите нямат нищо против да бъдат опипвани грубо, мушкани, обиждани, заплювани и чукани. Можеше да се изпразва върху лицето й, в устата й, в косата й. Нямаше нещо, което да му откаже. Голяма кукла с влажна уста, единствено за негова употреба.
Но тогава бе разтърсен от мисълта, че тя вече бе използвана — Хартвълд вече бе направил всички тези неща с нея. От него трябва да бяха останали следи. Отправи се незабавно към банята, за да вземе леген, калъп катранен сапун „Райт“ и кърпа за лице. Снимката на Джони, копирана сто пъти и окачена по стените, му се усмихваше.
Напълни олющения емайлиран леген с вода и намокри кърпата. Зебровите сипки в клетката се движеха по пръчката за кацане, блъскаха се една в друга, разтърсваха пера. Джони го гледаше и това го накара да пристъпи неудобно от крак на крак, да се почеше по врата — всички тези малки очи, които се взираха в него…
И тогава в него бавно се оформи идеята какво да прави с тялото.
Върна се в спалнята, изми момичето, дообмисляйки плана в главата си, внимателно разтвори краката й и изстиска от кърпата вода в нея, като я оставяше да се оттича върху една хавлия, поставена под задните й части. Повтори това многократно, докато се увери напълно, че не е останало нищо от Хартвълд. Искаше я чиста, нова за себе си.
Беше се зазорило, когато приключи. Трябваше да бъде в болницата в девет часа. Лола Велинор, шефката му, беше педант на тема точност. Щеше да намери начин да я възнагради за непреклонността. Още не знаеше как, но щеше да й плати. Изпотен, въпреки декемврийския мраз, той набута трупа с главата напред във фризерната ракла, като сгъна краката й зад нея, и тръгна за работа.
През годините в отдела за работа с персонала се беше погрижил да има достъп до всеки шкаф, до всеки офис, до всяка сестринска стая. Познаваше „Сейнт Дънстан“ в най-големи подробности и скоро намери това, което търсеше: материали за зашиване на рани, артериални форцепси, хирургическа игла и скалпел. В Луишам купи перука, гримове, комплект четки и фино балансирани ножици „Уилкинсън“.
Щом се прибра, облече хирургически екип, извади момичето от фризера и го остави във ваната, за да се размрази, докато той се приготвяше. Към осем и половина беше готов: вече в леглото му, с поставена перука, гримирана, с отстранени и поставени в един съд окървавени мазнини и тъкани от гърдите, за да бъдат след това отмити през канала с вряла вода и солидна порция течност за миялни машини. Беше се запознал с тази процедура в книгите в библиотеката и смяташе, че се беше справил доста добре. Сините шевове по никакъв начин не подобряваха вида на гърдите й, но бяха за предпочитане пред огромните, месести кравешки вимета. Напомняха му за умишленото разрушение, на което Джони бе подложила тялото си, тялото, което почти бе притежавал през онази нощ в колата си.
Последният щрих, истинско вдъхновение, беше птицата. При отварянето на гръдния кош (не беше нужно разрезът да е толкова голям, колкото в класическия случай) и срязването на месестия ветрилообразен голям пекторален мускул, последван от леко повдигане на стернума отдолу, се откриваха костите в прозрачните си висцерални торбички. Също като овнешка плешка. Също като телата в медицинското училище.
Птицата се бореше, докато я пъхаше вътре — за момент реши, че ще се освободи, че ще запляска с криле под тавана, пръскайки наоколо с нечистотии. Той обаче се приведе, затисна краищата на кожата и побърза да зашие раната.
Допря ухо до студената гръд.
Птицата пърхаше слабо. Също като шепота на сърцето на Джони през онази нощ.
Тогава я изчука, два пъти, като я държеше за студените рамене, облъхвайки с киселия си дъх моравото й лице. В крайна сметка беше ако не перфектно, поне по-добро от собствената му длан.
— Кучка — каза той след това, като захвърли презерватива върху килима. — Кучка. — Беше студена, набита като свинско месо с кости. Не можеше да му отговори. Зашлеви я през лицето и перуката се плъзна встрани, разкривайки линията на гъстата й сивкава коса. — Кучка.
Въпреки опитите да замразява тялото, когато не го използва, то скоро започна да се разлага. Напъха го в две торби от кофа за боклук, взе градинска лопата от навеса за колата и я откара там, където започваше автомагистрала А2. Познаваше добре този маршрут, тъй като го използваше всеки уикенд, за да стигне до едноетажната къща в Кент, която му бе завещана от майка му. Там се простираше парче изоставена мръсна земя, в сянката на новия Милениум дом. Денем то беше самотно, а нощем — пусто. Намери място, където нямаше да го смущават, и направи каквото трябва.