— Добро утро, сър. — Детектив сержант Пол Есекс с обичайния си добродушен, неособено спретнат вид — разхлабена вратовръзка, навити ръкави, оголили огромните му червени ръце — стоеше на прага с характерните оранжеви листа на Националното бюро по идентифициране. — НБИ.
— Отпечатъците?
— Да. — Прибра оредяващите руси коси от голямото си зачервено чело. — Жертва номер пет е била достатъчно любезна да се регистрира в указателя на проститутките. Някоя си Шелин Кро.
Кафъри отвори справката.
— Присъствали са в регистъра с проститутките? Странно, че така и не е докладвана липсата на нито една от тях.
— Което означава, че някой от обкръжението на Кро има да дава обяснения.
— По-точно някой си Харисън. — Подаде му справката. — Бари Харисън. „Степни грийн“.
— Смяташ ли да го сложиш най-горе в пазарския си списък за днес? — рече Мадокс.
— На всяка цена.
— И, Есекс, приятелю, мисля, че ти отговаряш за роднините по този случай. Прав ли съм?
— Прав сте, сър. Специално съм избран заради нежността си.
— В такъв случай по-добре върви с Кафъри. Някой може да има нужда от нежното ти рамо, за да поплаче на него.
— Ще го направим. И, сър, пристигна това. — Подаде на Кафъри част от навита на руло хартия за принтер. — От Скотланд Ярд. Име на операцията — „Операция Алкатраз“.
Джак пое хартията и се намръщи.
— Това някаква шега ли е?
— Не.
— Окей. Свържи се с тях и им кажи да го променят. Не е подходящо.
— Защо?
— Птичаря. Птичаря от Алкатраз. Не си ли видял вечерната сводка?
— Току-що пристигам.
Мадокс въздъхна.
— Нашият извършител е оставил малък подарък на жертвите.
— Вътре в жертвите — поправи го Кафъри, като кръстоса ръце. — В гръдния кош, зашит до сърцето.
Физиономията на Есекс се промени.
— Гадост.
Започна да мести погледа си от лицето на единия към лицето на другия в очакване да чуе продължението.
Мадокс се изкашля и погледна към Джак. Никой не проговаряше.
— Е, и? — разтвори ръце Есекс. — Какво? За какво говорите? Какво е оставил?
— Птичка — отвърна най-сетне Кафъри. — Малка птичка. Декоративна, отглеждана в кафез. Вероятно сипка. Но тази информация да не излиза навън от екипа. Чу ли?
5
Към десет часа НБИ идентифицира друга двойка отпечатъци. Жертва номер две беше някоя си Мишел Уилкокс, проститутка от Детфорт. Справката за нея беше прехвърлена от Бермъндзи в Шрайвмур тази сутрин, докато Кафъри и Есекс пътуваха през тунела „Родърхайд“, за да се срещнат с приятеля на Шелин Кро. Беше искрящ от свежест и слънце ден. Дори преминаващата покрай прозорците на колата панорама на Ийст Енд изглеждаше жива. Нещастните мръсни лондонски дървета имаха съвсем друг вид в зелената си премяна.
— Този Харисън. — Пол Есекс гледаше през стъклото редящите се дъбове на „Степни грийн“, образуващи шпалир от двете страни на улицата с прясно боядисани къщи от светли тухли, гордостта на своите собственици, докато стигнаха до жилището от червени тухли в съвсем друг стил, на Харисън — почерняло от многогодишната мръсотия, забравено от „марша на облагородяването“. — Нали не смяташ, че той е нашият извършител?
Джак спря колата и дръпна ръчната спирачка.
— Не, разбира се.
— А какво мислиш в такъв случай?
— Нямам ник’ва представа. — Затвори прозореца, излезе от колата и тъкмо щеше да бутне вратата, когато се поколеба и пъхна отново глава вътре. — Нашият извършител има автомобил, това е сигурно.
— Имал автомобил. Това ли е? — Есекс се измъкна от ягуара и тръшна вратата след себе си. — Нямаш ли някаква по-добра теория от „има автомобил“?
— Не. — Кафъри завъртя ключовете около пръста си и ги пъхна в джоба си. — Още не.
Асансьорът в сградата на Харисън беше развален, така че изкачиха пеша четирите етажа. Кафъри спираше от време на време, за да даде възможност на Есекс да го настигне.
Мадокс му беше обяснил неговия случай в самото начало.
„Всеки екип трябва да има своя «образ». В екип «Б» си имаме Есекс. Обича да шашва момчетата. Разправя все глупости, не им обръщай внимание, но все пак го приемай сериозно. Истината е, че е стабилен, крайъгълният камък…“