Художничката чакаше на бара да бъде обслужена, с отметната назад глава, като кон с дръпнати юзди. Мислеше, че е прекалено добра за това място. Той се приближи, усмихвайки се учтиво, като си мислеше за клитора й.
— Добър ден.
Тя го изгледа странно.
— Добър ден.
Младата жена взе двете чаши и му обърна гръб. Блис се усмихна сам на себе си. Кучка. Пое напитката от създанието зад бара и грижливо избърса страните на чашата на Джони, където беше докосвана.
Джони не показа, че го е забелязала, когато той постави напитката й на масата, но той нямаше нищо против. Беше свикнал с това отношение.
— И двете ли сте добре, момичета? — попита учтиво Блис. От вълнението устата му се беше напълнила със слюнка и трябваше да говори внимателно, за да не пръска с нея. — Светът се отнася добре към вас, нали?
— Не, ни най-малко. — Джони нацупи устни. — Някаква жена била отмъкната от съседната улица, току на ъгъла с нас.
— О, боже! — Блис отпи от бирата си. — Знаят ли кой го е направил?
— Не.
Тя го изгледа неодобрително, скочи на крака, нетърпеливо преметна сака с вещите си през рамо, пресуши на един дъх и двете чаши и се насочи към стълбите, след като отметна русата си глава.
Блис и Клитор седяха мълчаливо. Тя отпиваше безмълвно от бирата си, по лицето й бавно избиваше червенина. Той остави мълчанието да продължи повечко, преди да заговори.
— Е, трябва да кажа, че никога не съм виждал Джони толкова разстроена.
Клиторът кимна.
— Наистина е притеснена. — Говореше на чашата си, не на него, както правеха повечето хора. — Казва, че смята да се маха от Гринич. Иска да напусне.
Блис усети как кожата по абсолютно всеки сантиметър на тялото му настръхна. Изчака напрежението в корема и слабините му да намалее, преди да каже:
— Така ли? — Погледът му се премести към стълбището. — Питам се къде ли ще отиде.
46
Кафъри не успя да се отпусне и след като се върна в Шрайвмур. Ходеше из стаята с компютрите, обръщаше парчета хартия, взираше се в дъските, стоеше около момичетата зад мониторите и наблюдаваше екрана през рамото им, докато най-накрая Мерилин не се оплака, че така я напряга. Той отиде в офиса си и се обади на Джейн Еймдюр.
— Стигнахте ли донякъде с цимента?
— Дифрактограмата замина за Мериленд. Може да разберем до сутринта.
После измъкна факса със списъка на персонала на „Сейнт Дънстан“, който Блис му беше изпратил миналата седмица, прегледа го с надеждата нещо да привлече вниманието му, да присветне насреща му… и след като нищо подобно не се случи, седна, обхванал глава в дланите си, и седя така, докато навън се стъмни, офисите се изпразниха почти напълно и Мадокс надникна при него, облякъл сакото си, с дипломатическо куфарче в ръце.
— Всичко това е наистина благородно, но какво ще кажеш за мъничко реализъм, а? Знам, че размахах камшика тази сутрин, но не съм имал предвид да се убиваш.
— Да, добре, добре.
— Отивай да поспиш, чуваш ли?
— Отивам.
Обади се отново на д-р Еймдюр.
— Дайте им възможност да дишат, инспектор Кафъри. Обещавам, че утре сутрин първата ми работа ще бъде да ви се обадя. А сега затваряме магазина.
И така, Джак остана да седи в празните офиси, в притихналата сграда, като пушеше на прозореца и наблюдаваше как хората се разотиват по домовете си след дългия ден. Бледото слънце се спусна зад спретнатите къщи, на отсрещния билборд се беше появил нов постер. Толкова беше бързал да докаже вината на Кук, толкова бе уверен в инстинктите си, че откритието на собствената му грешка се отрази зле върху нервите му. Мадокс беше прав — трябваше да се прибере — но не беше в състояние да се освободи от усещането за присъствието на Птичаря: мощно и почти толкова близко, че сякаш можеше да го докосне, като голяма риба, замотала се около краката му.
На улицата работникът на „Мейдън сайнс“ развиваше и лепеше, развиваше и лепеше, преместваше съоръженията си няколко крачки по-нататък и започваше отново същия процес. Думите „Есте Лаудер“ се появиха най-отдолу на билборда, отгоре изпъкваше лъскавата шия на модела. Наблюдаваше, без да вижда, мислейки за косъма, заплетен в косите на Джаксън. Бяха предположили, че принадлежи на друга жертва — на някоя, с която Птичаря все още не беше приключил или която още не беше открита. Кафъри притисна лекичко горната част на носа си, опитвайки да мисли.