Друго обяснение?
Цветът и дължината отговаряха на космите на перуката толкова точно, че дори Кришнамурти не беше забелязал разликата. Може би косъмът не принадлежеше на друга жертва, а на човека, който Птичаря пресъздаваше. Може би този човек беше ходил в дома на Птичаря. Или се бе озовавал достатъчно близо до него, за да му даде възможност да вземе този трофей.
„Толкова се беше фокусирал върху Кук, че дори не поспря, за да помислиш върху това.“
И нещо… нещо…
Джак вдигна поглед към лъскавото лице насреща си и внезапно разбра.
„Продукт от метаболизма на марихуаната в един-единствен рус косъм. Увеличеното ниво на алуминия на спектрографа на криминалната лаборатория. Джони пръска стаята с дезодорант, миризмата му присъства винаги в апартамента.“
Не беше безпочвено. Джони не отговаряше напълно на картината: месеста и висока. Не си беше представял така Галатеята на Птичаря. Въпреки всичко, докато гасеше осветлението и търсеше ключовете си, като остави книжата пръснати по бюрото, Кафъри усети как възбудата му се събира в юмрук под слънчевия сплит.
Към два следобед Клитор се измириса нанякъде, като взе боите, дъската за рисуване, високомерната си особа, и остави Джони сама да довърши второто си явяване в пъба. Блис знаеше много добре как работи съзнанието на това момиче. Знаеше, че има ли възможност да пие безплатно, Джони не се отказваше лесно. Другите клиенти започнаха да се разотиват и той остана сам с нея, да я черпи с „Лийбфраумилх“.
В три и половина тя повърна на стълбището на път към дамската тоалетна, а когато я закара в апартамента си, на два пъти повърна отново в банята.
Престори се, че не е ядосан. Изчисти пораженията и я остави да поспи, свита като голямо бебе — руса и розова, само по пликчета и тениска — в свободната спалня, за да не се събуди, да не види колекцията от снимки и да направи сцена. Дори строителните работи в старото училище не успяха да я смутят.
Колко пъти беше позволявал търпеливо на Джони да прави това, питаше се Блис, докато седеше в дневната и чоплеше една пъпка на брадичката си. Колко пъти я беше оставял да го използва най-непринудено като детоксикационна база. И никога разумът не го беше подтикнал да направи нещо по този въпрос. Колко пъти беше чистил и търкал, колко пъти беше махал снимките от коридора, банята и дневната, докато тя спеше, и ги бе прибирал на сигурно в една картонена кутия и бе пръскал стаите с приятни миризми? Само за да може тя, като се събуди, да пъхне слушалките на уокмена в ушите си и да си тръгне, залитайки. Отнасяйки се към него като към нищожество.
А как само се бяха променили сега нещата. Все едно животът му беше написан отново. Все едно един ден бе вдигнал поглед и бе открил, че слънцето има различен цвят.
Стана от дивана и приготви кана с чай в кухнята, натрупа върху една чиния цяла купчина сладки „Бейкуел“. В спалнята сложи внимателно подноса на възглавницата до главата на Джони. Тя се размърда и постави длан върху лицето си.
— Събуди се. Приготвил съм ти чай.
Тя източи глава и се взря с кървясалите си очи. Когато го видя, изпъшка и отпусна отново глава върху възглавницата.
— О, не.
— Пийни чай.
— Не. Трябва да се прибирам. — Надигна се на лакти и се огледа мрачно. — Божичко, Малкълм, съжалявам, но изобщо не съм имала намерение да се озова тук.
— Хапни първо тортичка „Бейкуел“.
Езикът му беше надебелял, „т“-тата му не бяха ясни.
— Не, благодаря.
— Настоявам.
— Не, наистина.
— Настоявам!
Очите на Джони се разшириха.
— Съжалявам — измънка Блис и избърса капчиците слюнка от устните си. — Искам да хапнеш нещо. Имаш нужда от сила. Виж се. — Той се пресегна с език между зъбите и попипа корема й. — Само кожа и кости си.
Беше предвидено това да бъде нежен жест, но Джони реагира зле, като се отдръпна рязко към стената.
— Махай се!
— Но, Джони.
— Остави ме, Малкълм.
— Просто ме остави да пипна…
— Колко пъти трябва да ти кажа? Не! — Тя пролази заднишком до края на леглото и се приземи на крака, но Блис се спусна и я хвана за тениската. Тя се извъртя и го стисна за ръцете, опитвайки да го накара да я пусне, вкарвайки в употреба острите си нокти. — Пусни ме.
— Джони.
— Разкарай се, по… — Дръпна ръцете му към устата си и го ухапа, като раздра кокалчето на палеца му. — Разкарай се от мен.