— Не прави това, Джони.
Пръстите му бяха покрити със смес от слюнка и кръв. Той се приведе от кръста, насочи поглед нагоре и стисна здраво. Младата жена загуби равновесие и падна, като удари силно рамото си в перваза на пода.
Той я пусна и се изправи, като я зяпаше глуповато.
Двамата се гледаха един-друг, изгубили ума и дума, шокирани, че се бе стигнало до насилие. Джони лежеше по гръб, тениската се бе вдигнала и бе разкрила корема й, формата на окосмената й част се очертаваше ясно под светлорозовите пликчета. Приличаше на кукла, изумена, че е била счупена така лесно. За момент като че ли не можеше да си поеме въздух.
Блис пристъпи напред, протегна ръка към нея.
— Джони.
— Разкарай се… от… мен. Разкарай се… по дяволите!
— Но аз те обичам.
— Глупости.
Тя постави длан върху удареното си рамо и трепна.
— Просто прекарай рождения ми ден с мен. Утре. Това е всичко, за което те моля. Дължиш ми го, задето си тръгна така.
— Не съм си тръгвала от теб. Ние не сме имали нищо, шибан лунатик такъв. Не си ми бил гадже.
Блис я гледаше все така ококорен.
— Аз бях влюбен в теб.
— Влюбен ли? Ние за малко не правихме секс една нощ, за малко, преди години и години, и то само защото бях прекалено пияна, за да се възпротивя. Ако бях по-трезва, нямаше да се доближа до теб.
— Не говори така.
— Наис’на си жалък.
— Аз се отказах от всичко заради теб. — Стоеше отпуснал глава, ръцете му висяха безсилно край тялото. — Отказах се от мечтата си да бъда лекар.
— О, мо-о-оля те. Ти никога нямаше да станеш лекар. — Започна да се изправя, правейки гримаси заради болката. — Погледни истината в очите, Малкълм, ти си шибан държавен служител и винаги ще бъдеш такъв.
— Недей — изскимтя той. — Не ме оставяй. Моля те!
Но Джони го остави да стои там и да трепери, докато тя се изправи мъчително на крака и закуцука из стаята, обу си ботушите, закопча им ципа, намъкна се във велурената пола.
— Това място също е отвратително. — Извади от чантата си аерозолна опаковка и напръска въздуха. — Смърди… тук смърди от гадно по-гадно.
Малкълм се отпусна с ридание до стената, свит като топка в ъгъла, скрил глава в ръцете си, а тялото му се тресеше.
— Моля те, не ме оставяй.
— Хайде де. — Този път гласът й прозвуча по-меко. Чу я как се приближи и застана до него, видя крака й върху пода. — Не бъди бебе.
— Не ме оставяй! — Блис погали скрития под кожения ботуш крак. — Не си отивай.
— Трябва да вървя. Виж, успокой се, а? Можем да бъдем приятели.
— Не.
— Малкълм. Хайде де. Вече си тръгвам, а, Малкълм?
Но този път той беше по-бърз.
С едно движение сграбчи крака й и го вдигна високо, над главата си. Джони опита да се хване за нещо, дланите й се хлъзнаха по гладките стени. Тя се стовари на пода, размахвайки ръце. Блис се завъртя бързо на колене и заби лакът в корема й. Вторият удар я улучи странично по лицето и от носа й шурна струйка кръв. Джони изгуби съзнание.
Кафъри постоя пред къщата на Сюзан Листър. Завесите бяха дръпнати, а на портата беше залепена бележка, увита в найлон; мастилото беше размазано там, където влагата бе успяла да проникне вътре.
Представители на пресата,
Брат ми и неговата съпруга преживяват много труден период. Моля ви, уважавайте желанието на нашето семейство да остане насаме и не утежнявайте още повече този период за нас, като ни преследвате с въпросите си. Казахме всичко, което искаме да кажем.
Благодаря ви.
Джак прибра ключовете на колата в джоба си, сви покрай ъгъла и застана на прага на магазина за стоки втора употреба, с една ръка върху рамката на вратата, с другата — върху звънеца.
— Да? — прозвуча гласът й по интеркома. — Кой е?
— Детектив инспектор Кафъри. Чудя се дали разполагаш с няколко минути. — Изчака за момент. Тъй като не получи отговор, се приведе по-близо. — Казах, че е Джак Кафъри…
— Да, чух. Изчакай там. Слизам след минутка.
Беше й необходимо доста време, докато се появи.
Той започна да губи търпение и вече се готвеше да звънне пак, когато чу стъпки по стълбището и после — превъртането на ключа в ключалката. Тя беше боса, с къса рокля с цвят на лале.