Докато тя споделяше собствените си тревоги, напрежението на Джак започна да отзвучава. Другите врати в Лондон вече бяха затворени за него — щеше да отиде в криминалната лаборатория още с отварянето й утре сутрин, но засега нямаше какво друго да прави. Беше момент да сложи точка на днешния си ден. Отпи от виното и остави Ребека да говори.
Блис се беше възстановил от борбата. Прекара вечерта в очакване Джони да дойде на себе си, като на два пъти отиде в банята, за да се облекчи, като еякулира в един презерватив. Поздрави се за предпазливостта си — искаше да изчака, докато приготви както трябва Джони.
В десет вечерта влезе в спалнята, за да се залови за работа. Мушна ръце под задника й и като се отпусна на колене, за да не си натоварва кръста, я вдигна на леглото. Тя се отпусна безжизнено и сега той забеляза, че бе направил нещо неприятно на лявото й око. Дори въпреки подутината можеше да види, че нещо не е наред. Обхвана с длани лицето й от двете страни и се приведе съвсем близко, за да погледне. Беше се подуло неестествено, а ирисът сочеше надолу. Опипа окото експериментално. По-късно щеше да направи справка по въпроса в някоя от своите книги. Засега наплюнчи пръста си и нежно почисти засъхналата кръв отстрани по носа й.
После свали циповете на ботушите й и ги постави внимателно в ъгъла. Издърпа велурената пола и сряза тениската, и големите, подути гърди се отпуснаха встрани.
Стисна експериментално едното налято зърно. Беше се чудил какви щяха да бъдат на пипане тези нови, неестествени неща. Изненада се, защото бяха съвсем топли: грапави и пружиниращи при допир. Стисна дясното зърно между палеца и показалеца и повдигна цялата гърда, разтегна я доколкото позволяваше, цели петнайсет сантиметра над ребрата, изумен от топлата податливост на плътта и силикона.
— Хммм.
Приведе се и огледа леко издадения, лъскав белег, където я бяха срязали, за да поставят силикона. Добре. Нямаше да се налага да реже много.
— И така… — Ребека бе приключила със сортирането на рисунките. Вече беше по-спокойна. Попипа под хартията и боите и откри ръба на някаква рамка, постави я върху една от скиците и премигна, опитвайки да прецени ефекта от това съчетание. — Вероника, нали?
Кафъри вдигна поглед.
— Моля?
— Вероника. С теб ли живее?
— О, боже! — Поклати глава и се облегна на страничната част на касата на вратата. — Да, да. Вероятно тя така си мислеше.
— Какво не беше както трябва?
— Истината ли?
— Истината.
— Аз. — Джак се усмихна. — Аз не съм както трябва. Аз съм истински провал като човек.
— Хммм. — Ребека го съзерцава известно време мълчаливо. — Не личи.
— Не се разбира при гледане, не е видимо за невъоръжено око, така да се каже. Но е тук.
— Какво?
— Една мания. Обсебване.
— Ааа. Някаква жена. — Обърна се отново към картината. — Тогава не мога да виня Вероника.
— Не. Не е жена.
— В такъв случай трябва да е Юан.
— Да… аз… — Шокира го фактът, че чува някой друг да изрича името на Юан. — Запомнила си името му.
— Да не мислеше, че няма да го запомня?
— Така помислих.
— Е, аз пък го запомних. — Ребека остави рамката и започна да подрежда рисунките на малки купчини, които след това слагаше в края на масата. — И съжалявам, че ще те разочаровам, но личното ми мнение е, че това са глупости.
— Моля?
— Напълно глупаво извинение да не живееш твоя живот, нали? Миналото. Искам да кажа, не знам какво точно се е случило, но знам следното: сега, след като вече си напълно пораснал възрастен човек, би трябвало да оставиш станалото там, където му е мястото — в миналото… и да продължиш напред. — Остави последната купчина рисунки и се обърна към него. — Не четеш ли американски поети? „Нека мъртвото Минало погребе своите мъртъвци“ и други от този род.
Кафъри я гледаше, ръката с чашата бе увиснала във въздуха малко пред устата му. Не отговори.
— О, по дяволите! — въздъхна младата жена, видяла изражението му. — Толкова съм груба към теб, нали? — Разтвори длани и огледа стаята, сякаш собственото й поведение бе загадка, сякаш обяснението трябваше да е окачено на някоя от стените. — Това е като непреодолим импулс. Така например не мислиш ли, че беше доста грубо и невъзпитано от моя страна да не отговоря на телефонното ти обаждане? И да ти затворя телефона. Не смяташ ли, че това беше ненужна грубост от моя страна?