— Не — обади се внезапно тя, като го погледна в лицето. — Не… недей да свършваш в мен.
— Господи! — Дръпна се рязко, отстъпи назад, изгубил контрол. Гледа я известно време невярващо, после закри лице с длан и се отпусна на долното стъпало, клатейки глава. Дишаше тежко. — О, боже! Съжалявам, съжалявам.
Ребека се отблъсна от радиатора и се намести на стъпалото до него, гърдите й се движеха нагоре-надолу, потните коси бяха полепнали по лицето й. Роклята бе все още вдигната до кръста й, прилепнала към кожата, оголила тъмното петънце на пъпа.
— Съжалявам. Не трябваше да го правя.
— Не… това е… — Младата жена избърса уста и погледна встрани, лицето и шията й бяха пламнали. — Наистина… аз… всичко е наред. Можех да те спра.
— Трябваше да използвам нещо. Никога не съм правил това преди. Обикновено не…
Внезапно тя закри очи, поклати глава и започна да се смее.
— Какво? — Сега той видя, че кракът му кърви — дълга тънка следа стигаше до навитите около глезените му крачоли на панталоните. — Какво е толкова смешно?
— Това ли имаше предвид? Провал като човек? — Разтвори пръсти и надникна през тях към него, все така усмихната. — Това ли вбеси Вероника?
— О, господи! — измърмори Кафъри. — Казах ти, че никога не се е случвало преди. Сериозно.
— Можеш ли да го докажеш?
— Да. Мога да го докажа.
— Какво? Веднага ли?
— Веднага.
— Не, сериозно… веднага? Искам да кажа, сигурен ли си, можеш ли наистина?
— Да. — Огледа се за нещо, с което да избърше обувките си, крака си, пода. — Да, мога. Това е един от моите парти номера.
— Боже! — Ребека въздъхна, пусна ръце, откри лицето си и се усмихна. — Това може да е любов.
В единайсет часа беше готов.
В спалнята Джони лежеше съвсем неподвижно. Той мислеше, че е още в безсъзнание, докато се приближи и видя, че здравото й окото наблюдава, оглежда дрехите му, маската, шапката. Реагира едва след като той извади скалпела, дръпна се рязко, изви гръб, замята глава наляво-надясно, от гърлото й започнаха да излизат приглушени звуци.
— Успокой се. — Постави меката си успокояваща длан върху рамото й и я натисна към матрака. — Спокойно.
Младата жена изви глава назад и изръмжа насреща му иззад слиповете в устата си.
— Кучка — рече тихо той и я възседна. — Млъквай, кучко. Бях добър с теб, но ти ме предизвикваш. — Блъсна я надолу в леглото и тя замря под ръцете му, като го наблюдаваше внимателно със здравото си око. — Добре. — Премести тежестта на тялото назад върху петите и избърса потта от лицето си. — Сега ме чуй. Няма да те убивам. — Приведе се и без да обръща внимание на тръпката, която премина през тялото й, постави нежно лице върху шията на Джони. — Искам само да бъде така, както беше през онази нощ. Разбираш ли ме?
По самотната сълза, която капна от нейната буза на челото му, си даде сметка, че бе приела това. Тя престана да се съпротивлява. Но за да бъде напълно сигурен, той привърза допълнително торса й към леглото, като кръстоса лентата върху хълбоците й. От опита си с жената от Гринич знаеше, че дори когато е в безсъзнание, човешкото тяло реагира бурно на болката.
Взе молив с кръвоспиращо вещество.
— Това няма да отнеме много време.
Изплезил език между зъбите, изрисува особено грижливо линия непосредствено над стария белег, където щеше да бъде новият разрез. Джони поемаше отчаяно и забързано плитки глътки въздух през носа си, когато той се изплю върху скалпела и го избърса в туниката си.
— Не трябва да се реже много тук отдолу, Джони. — Той направи гримаса и меката плът покри острието като сирене, опъна се, после поддаде и се разцепи като тежък плод. Приглушен вой като на умряло излезе изпод превръзката на устата й. Тазът на Джони се заблъска френетично в матрака. Кръвта, опръскала луничавия й корем, бе съвсем малко. Блис се приведе, за да огледа раната. Покрай кървавата жълта мазнина видя имплантите, които проблясваха насреща му насред обвивката си от плът. — Късметлийка — прошепна той и потупа Джони по коляното. — Сложени са над мускула. Потрай само миг…
Прехапа устна и бавно пъхна пръсти в дупката, плъзна ги вътре в нея, в гърдата.
Единственото здраво око на Джони се разшири, когато показалецът му обхвана силиконовата торбичка. Главата й се мяташе наляво-надясно.