— Спокойно сега. Не се извивай. — Палецът и показалецът му стиснаха торбичката. Уверено я дръпна. — Спокойно. Спокойно.
Стъпалата на Джони се забиха в леглото, мускулите на бедрата й се опънаха като кожата на малък барабан, докато имплантът се плъзна навън заедно с малко течност.
Блис го постави нежно на корема й.
— Свършихме. Лесно беше, нали? — Избърса ръце в дрехите си. — Да видим сега. Оправихме едната, остава другата.
47
Внезапно, без предупреждение, лятото обърна гръб на Англия и се настани самодоволно на Иберийския полуостров. Над Лондон отново заваля дъжд. Когато се събуди със спящата до себе си Ребека, Джак помириса промяната във въздуха, усети влагата с кожата си. Полежа известно време, с ускорен пулс, с бързо връщащи се усещания, опитвайки се да реши какво го беше събудило. Нещо в апартамента? Връщането на Джони? Или просто някакъв сън? Заслуша се напрегнато в тишината, докато сърдечният му ритъм се нормализира. Ребека лежеше на една страна, преметнала дясната си ръка през ръба на леглото, свила лявата така, че да докосва рамото й, сякаш позираше за класическа скулптура. Лицето й беше обърнато на другата страна. Той се надигна на лакът, за да я погледне. Лежеше абсолютно неподвижно. Неподвижно и…
„Божичко, Джак, не прави това.“
За малко не се разсмя. За момент помисли, че е мъртва. Но малкият й гръден кош се движеше нагоре-надолу, а когато доближи лице до гърдите й чу успокояващото, почти недоловимо свистене на въздуха в белите й дробове, пърхането на сърцето й като птица.
Умираща птица.
Седна рязко, стана от леглото, отиде в кухнята и завря лице под кранчето на мивката. Не искаше да мисли за Птичаря, за това, което беше направил. Не и когато Ребека спеше до него.
Изправи се, със стичаща се от главата вода, картината в съзнанието му избледняваше. Джони не се беше прибрала. Снощи, преди да отведе Ребека до леглото, беше сложил веригата на входната врата. Тя трябваше да го събуди, за да влезе в апартамента. Кафъри включи чайника, наля си чаша вода и я изпи бързо, загледан в снимките на полицата над фризера.
На някои от тях се виждаше Ребека: облечена в изцапана с боя престилка, с четка в ръка; или с гуреливи очи върху намачканата възглавница, протегнала длан към обектива в знак на протест; трета беше направена на покрит с дребни камъчета плаж и там Ребека беше по шорти, с изплезен език, гледаща накриво изпод голяма за нея, увиснала шапка.
Кафъри остави чашата на ръба и взе снимка на Джони. На нея му се стори по-хубава, отколкото си я спомняше, вероятно защото не се беше снимала надрусана. Погледът й, насочен към обектива, беше ясен, в едната си ръка държеше цигара, устата й беше отворена, докато изричаше нещо, протегнала пръст към фотоапарата, сякаш опитваше да обясни нещо важно, да подчертае нещо. Косата й беше отрязана на черта и стигаше до раменете, нисък бретон покриваше челото й.
Джак занесе снимката до масата и седна, подпрял лакти от двете й страни. Джони го гледаше, опитвайки да обясни онова нещо. Той прокара пръст по бретона.
Белезите по главите на жертвите образуваха съвършени кръгове, като се започне отзад и се свърши отпред. Светлорусите коси на Кейли Хач и Сюзан Листър бяха с бретон. Кафъри прокара длан по своето чело. Белезите на жертвите бяха под ръба, от който започваше косата, върху челото. Това не беше естественото място за една перука. Беше прекалено ниско…
Освен ако…
Освен ако е била с бретон. Като Джони.
Той скочи на крака, сърцето му удряше като чук.
„Не Джони сега, а Джони тогава… преди да се подстриже по новия начин. Преди, боже мили, разбира се, преди да си беше сложила имплантите. Той иска предишната Джони.“
— Беки? — Целуна я по шията. — Беки. Събуди се.
Ребека се размърда и се събуди.
Джак. Беше мислила за него: снощи, в коридора и после, в леглото… за нещата, които бе правил с нея. Сънено протегна ръка изпод чаршафа си, търсейки опипом ерекцията му. Щом осъзна, че е с панталони и си закопчава ризата, младата жена отвори очи.
— Тръгваш ли?
— Налага се.
— Какво има?
— Джони не се прибра. Знаеш ли къде е отишла?
— Не се прибра ли? — Ребека се завъртя в леглото, разтърка очи. — О, не знам… прави го понякога.