Джак прибра бретона от челото й и я целуна по бузата. Косата й миришеше на бебешки шампоан.
— Ребека, позволи ми да те питам нещо за нея… Важно е.
— Хмм?
— Прав ли съм, че Джони има импланти?
Доловила особения му тон, тя вдигна поглед.
— Да. И?
— Това. — Показа й снимката. — Кога е правена?
— Ами, не знам, преди три години. Защо…?
— А имплантите?
— Боже! — Младата жена премигна срещу снимката. — Не съм сигурна, непосредствено след като се запознахме, така че може би има шест години.
— Добре. Слушай. — Изправи се, прокара длан по ризата си. Опитваше се да заглади гънките от снощи. — Имам нужда от рисунката. Онази на статива.
— Защо?
— Ще я върна.
— Вземи я. Писнало ми е да я гледам. — Тя се завъртя и се надигна на лакти, като го гледаше със сериозно изражение. — Джак, нали не мислиш…?
— Не, аз… — Замълча. — Ребека, не ме гледай така. — Сложи вратовръзката, приглади я с пръсти, като я притисна към гърдите си. — Няма причина за тревоги. — Обхвана раменете й и я целуна по топлата глава. — Честно. Просто кажи на Джони да ми се обади като се прибере. А ти… ти внимавай, окей? Говоря сериозно. Ако трябва да излезеш, първо ми звънни. Нека знам какво си намислила.
След това Ребека седна на кухненската маса, като навиваше сънено кичури коса около пръстите си, загледана във фасовете от ръчно свитите цигари на Джак в пепелника, в очакване кафеварката да приготви двете чаши еспресо. Дъждът се лееше на мръсни вадички по прозореца. Гърлото й беше напрегнато и я болеше.
„Това няма да е първият път, когато не се прибира. Нищо необичайно, абсолютно нищо необичайно. Просто е изгубила контрол след като си тръгнах от пъба и се е отклонила в село Адреналиново или в някое мръсно скривалище за наркомани в Камдън. Или е прекарала нощта при някой и не след дълго ще се върне с подвита опашка.
Но защо тогава Джак проявява такъв внезапен интерес?“
— Боже.
Изправи се, ядосана на бурното си въображение, и отиде в ателието, търсейки нещо, което да й подобри настроението. По улицата долу се движеха чадъри с ярки цветове: розови, виолетови и жълти. По покрива тупкаха дъждовни капки с тропически размери. Ребека закрепи нова хартия към статива и направи пауза.
„Той взе рисунката — мисли, че е загазила…“
Остави щипките за прикрепване към статива и, като остави хартията незакрепена, отиде към телефона в дневната.
Блис стоеше на прага на банята и гледаше към Джони. Главата й бе отпусната на една страна, бледите, покрити със слуз импланти бяха оставили кървави петна върху гръдния й кош. Беше изгубила съзнание, докато я ши, и той остави имплантите на корема й, за да ги види, като дойде на себе си. Той самият спа в друга стая, твърдо решен да изчака до рождения си ден. Но мисис Фробишър го беше събудила рано, дори преди строителните работи да започнат, тракайки из горния етаж като стара дървена кукла.
Тя го нервираше — все се оплакваше, все слухтеше и не го изпускаше от погледа си. Много по-безопасно и удобно беше да организира партито в къщата на майка си, но не можеше да рискува да измине цялото това разстояние с кола. Не и с Джони, както беше окървавена и нестабилна.
Захвана се да надува балони.
Острото като нож усещане на Кафъри, че трябва да се действа бързо, се беше върнало. Еймдюр също го забеляза, когато го посрещна в рецепцията и пое от ръката му сгънатата цигарена хартия.
— Добре ли сте?
— Супер съм.
— Какво ми давате? Трябва да попълня формуляра за приетите неща.
— Можете ли да го сравните с косъма от последната мъртва жертва?
— Вероятно. Но формулярът трябва да се попълни непременно и Шрайвмур да бъде информиран за предаването на космите.
— Оттук отивам направо там. Колко ще ви отнеме това?
— Половин ден. По-малко, ако сте любезен.
— Някакви новини за цимента?
— А. — Тя се усмихна. — Ето един човек, който още не се е виждал с екипа си тази сутрин. Резултатите са получени. И са съобщени по телефона на Мерилин Криотос. — Но той вече бе излязъл, бързаше надолу по стълбите, като междувременно търсеше ключовете на колата в джоба си. — В такъв случай аз ще попълня вместо вас формуляра на лабораторията — промърмори под носа си д-р Еймдюр и се върна към асансьора.