— Да? — Блис премигна нервно, когато отвори входната врата и я завари на прага си. — Да? Какво искаш?
— Джони. — Тя избърса дъждовните капки от лицето си и погледна покрай него навътре в апартамента. Самотен зелен балон се носеше като призрак в коридора. — Тук ли е? Искам да говоря с Дж…
— Да, чух те. К-какво те кара да мислиш, че е тук? А?
— Не знам. Понякога се озовава тук, след като пийне.
— Хммм…
— Виж… — Ребека разтърси изнервено глава. — Малкълм, важно е. Знаеш ли къде е отишла?
— Слушай, Пинки. — Езикът се движеше под дебелите му устни така, сякаш дъвчеше нещо. Загърна се плътно с жилетката, за да прикрие издутия си корем. — Знаеш много добре, че Джони няма време за мен.
— Добре. — Младата жена вдигна длани и се обърна. Самосъжалението му я дразнеше. — Добре, извинявай. Ако я видиш, кажи й да ми се обади. Важно е.
Беше се приближила до велосипеда, когато усети, че Блис продължава да я наблюдава от прага на дома си.
Ребека вдигна поглед.
— Да?
— Аз… — Погледна загрижено навън към улицата. — Не съм казал, че не е тук. Не съм казал това.
Младата жена се намръщи.
— Моля?
— Не разбра правилно какво ти казах. — Блис отстъпи от вратата и я покани с жест да влезе. — Все още спи. Влез и ще й кажа, че си тук.
Ребека бавно подпря велосипеда отново на стената.
„Боже мой, Малкълм, ама наистина си цар на особняците. Наистина.“
И тръгна обратно към вратата, клатейки глава.
„Бразил стрийт“ беше добре озеленена застроена улица, от двете страни на която се издигаха капещи сливови дървета. Залепените две по две викториански къщи стояха гордо зад окичените с храсти предни градини и алеите в тях. Повечето имаха проспериращ вид, бяха с добавени гаражи, скрити под бръшлян и орлови нокти, с паркирани отпред автомобили втора ръка, но от висока класа. Кафъри остави ягуара в горната част на улицата и, като метна сакото си върху главата, за да се прикрие от дъжда, последва сложната диаграма от следи от гуми към портите на „Корнър-Макълсън“.
Две жълти бетонобъркачки стояха като лъвове пазители от двете страни на алеята, а зад тях се виждаше булдозер без човек в кабинката. Дъждът оставяше следи по залепналата по корпуса му кал. Мястото се простираше на около стотина метра, до ъгъла на червено тухлено училище, откъдето продължаваше почти една трета миля покрай градините.
Джак обви пръсти около преградата и се загледа в работниците, които, свити под скелето, пушеха и пиеха кафе от термоси, в очакване дъждът да спре. Пулсът му се ускори само при мисълта, че се намира тук, близо до, може би даже докосвайки скритото жизненоважно „електрозахранване“, водещо до Птичаря. С доказателството от научната криминална лаборатория нямаше да бъде трудно да получи заповед за отваряне файловете на персонала на компанията, Мерилин щеше да направи нужните справки и сравнения, щеше да види какво ще даде HOLMES, но в този момент, докато стоеше тук под дъжда, Кафъри беше толкова близко до него, колкото не се беше приближавал никой досега: нос до нос.
Изкушението, както винаги, беше да вземе нещата в свои ръце, да действа незабавно, а не да чака и да прави всичко според правилника. Отдели се от оградата, запъти се право към ягуара с намокрени чорапи и риза, отключи вратата му, влезе вътре, пъхна ключа в таблото и тогава ненадейно, с бързо движение, отвори отново вратата и изскочи на улицата.
Приближи се директно до зеленото „Поло“, паркирано зад ягуара, и се вглежда известно време в предното му стъкло. След това се обърна и заоглежда другите коли в съседство, като се взираше напрегнато във всяка една подред: „Волво“, „Корса“, стар „Ленд ровър“.
Всички бяха стояли тук паркирани много по-дълго от неколкоминутния престой на ягуара. Върху всяка от тях дъждът бе изрисувал сложна мозайка. Прах от цимент. Той се носеше наоколо във въздуха от строежа и се запечатваше като рисунка от дъжда.
Кафъри прокара пръст по ръба на вратата на полото, огледа го, умът му препускаше бясно, после се обърна и тръгна обратно по „Бразил стрийт“.
Вътре беше мръсно, стените лепнеха. Все едно бе включил отоплението през този влажен, ранен летен ден. Блис стоеше на прага, отпуснал странно длани, блокирайки достъпа й към задната част на апартамента.