— Не… не тук. Там, в кухнята.
И отвори вратата натам.
— Всичко е наред. Искам само да говоря с Джони. — Ребека понечи да мине покрай него. — Няма да оставам.
Но той отново разпери ръце.
— Да, да, само че тук. Влез тук.
Младата жена въздъхна. Божичко. Поклати глава и влезе. В кухнята беше горещо, миришеше на вкиснато мляко. Кондензът по стъклото бе образувал локвички върху перваза, в който плуваха няколко умрели мухи. Около малката маса бяха струпани три стола, отгоре й се валяха мръсни чинии, чаша чай, купи, и всичко беше покрито със ситна прах, напомняща пепел. Други мухи жужаха около тавана.
Блис взе един от столовете и започна да се суети с него, пъхна пръст в пробитата пластмаса.
— За нищо не става това — счупен стол. Не мога да те оставя да седиш на него. — Остави го и затършува из едно от чекмеджетата. — Ето я. — Обърна се, хванал ролка дебел кафяв скоч, като драскаше по нея с мръсните си нокти, опитвайки да открие началото й. — Вечно имам проблем с тях. — Подаде й ролката. — Ще опиташ ли… може би ти ще се справиш? Заради ноктите, нали се сещаш.
Ребека изпусна нетърпелива въздишка.
— Дай ми я. — Грабна я от него, отдели края й с дългите си нокти, обели два-три сантиметра и му я върна. — А сега — Джони.
— Добре! Добре! — Бързо притисна лентата върху пукнатината на стола, пъхна ролката в джоба на панталона си и бутна стола към нея. — Отивам. Отивам! — Вдигнал ръце в знак, че се предава, Блис побърза да излезе от стаята. Ребека видя как малката му глава минава край матираното стъкло на прозорчето над мивката и се готвеше да го последва в коридора, когато странното му лице с дебели устни се появи отново зад прозорчето и той задраска по него, като я стресна. — Имаш ли… ъъъ… имаш ли нещо против? — Отвори стъклото няколко сантиметра, пъхна глава в отвора и кимна към касата. Имаш ли нещо против? Направих й чаша чай. Ей там е. Забравих да я взема.
— Тя будна ли е?
— Да, да. Но ще иска чай. Чая, ако обичаш.
Ребека завъртя очи към тавана. „Просто ми спести това, Малкълм, за бога.“ И му подаде чашата.
Той я грабна от ръката й.
— Благодаря ти. И онези бисквити. Извинявай, само онези бисквити, ако нямаш нищо против. — Избърса длан в главата си. — Джони не е лесна госпожичка.
— За бога, Малкълм. — Ребека му подаде пакета с бисквити. — Би ли я събудил просто?
— Разбира се, разбира се — отвърна учтиво той, сграбчи я за китката и я изви силно.
48
В Шрайвмур организираха огледа на домовете. Миришеше на кафе, прясно изпрани ризи и афтършейв. Криотос и Есекс бяха с Мадокс в офиса му, когато Джак пристигна — с мокра коса и намачкан костюм. Без да обръща внимание на физиономиите им, той извади от бюрото карта на града и се спря на частта за Луишам. Отговорът беше току до него, близо като пулса му. Просто трябваше да насочи светлината в правилната посока.
Бързо надраска пет имена — на улиците, които се намираха в радиус от сто метра от строежа на „Бразил стрийт“.
— Мерилин — каза той, като стана и й подаде хартията. — Прекарай това през HOLMES и ми дай това, на което се натъ…
Спря.
Изпратеният от „Сейнт Дънстан“ факс все още лежеше на бюрото му от снощи. Най-отгоре беше страницата на служителите, чиито имена започваха с буквата „Б“: Бастин, Бийл, Бенет, Бергасян, Бингам, Блис, Баумън, Бойл.
— Джак?
Но изражението на Джак се беше променило. Погледът му беше прикован върху адреса под името на Малкълм Блис: „Бразил стрийт“ 34А.
Лицето на рисунката… развалените зъби. Оплакването на Блис от строежа при първата им среща в „Сейнт Дънстан“. Боже… Божичко!
— Джак. Къде си?
Той вдигна поглед. Мадокс, Есекс и Криотос го гледаха.
— Тук ли си?
— Да, аз…
— Точно казвах, че можеш да ръководиш днешния оглед на къщите. — Мадокс скръсти ръце. — Но първо с Мерилин ще трябва да сглобите въпросника.
— Не. — Кафъри откъсна горната страница и я пъхна в джоба си. — Нуждая се от един човек от екипа.
Мадокс въздъхна.
— Върви тогава. Вземай когото искаш. — Вдигна брадичка към Есекс. — Него, предполагам.
Блис я дръпна с всичка сила към прозорчето, през дъската за отцеждане на съдове, изпъкналата предна кост на таза й се блъсна в мивката. Един чайник се стовари на пода и опръска краката й със студен чай.