— Спомням си клитора ти, Пинки. Виждал съм малкото ти розово клиторче.
— Не се доближавай до мен. — Тя се сви назад. Кранчето се заби в гръбнака й, по гърба й покапа вода.
— Ако си добра и пазиш тишина, по-късно ще ти оближа клитора. — През празнините между зъбите му се виждаше мокрият му подут език. Като мъжки котарак, душещ въздуха, усетил миризмата на женска. Вдигна ръка с длан към устата си, изплези силно напред език и започна да ближе дланта си, от китката до основата на пръстите. — Мммм. Розово клиторче. Ще ти хареса ли? — Усмихна се, явно наслаждавайки се на думите си. — Розов клитор. Прекрасно розово клиторче.
— Майната ти. — Ребека опъна отчаяно ръка. — Майната ти.
— Не! — Блис стовари длани върху дъската за отреждане на съдове. — Майната ти! Кучка! — Грабна триона от колана си и го притисна в лицето й. — Шибана кучка!
Младата жена се отдръпна ужасено, изви се трескаво. Залепващата лента около ръката й се разтегна и се протри. И внезапно тя се почувства свободна. Инерцията я запрати напред и тя падна от мивката, следвана като сянка от Блис. Не беше дори успяла да възстанови равновесие, когато тежката дръжка на триона, където се намираше батерията, се стовари силно върху тила й.
Кафъри намали скоростта, сега ягуарът вече се движеше почти пълзешком. Промъкваха се по „Бразил стрийт“.
10, 12, 14.
Минаха покрай дворната порта за училището. Дъждът беше намалял и сега булдозерът се движеше нагоре-надолу по оставените следи.
28, 30, 32.
34.
По прозорците на горния етаж се виждаха сивеещи дантелени пердета. Отпред нямаше поляна, алеята за автомобили беше удължена, встрани бе залепен грозен навес за коли. Празен.
— Познавам го — заяви Есекс, когато Кафъри подмина входната врата.
На алеята беше паркиран бутилковозелен „Ровър“, полускрит от ниската тухлена стена, и един висок мъж със сивеещи коси в тъмен костюм излезе от него, погледна към навеса за коли и оправи вратовръзката си. Джак спря ягуара на тротоара.
— Това е детектив инспектор Басет. Криминален отдел Гринич. Хайде.
Забързаха обратно по улицата, докато обличаха саката си, спряха край алеята за автомобили на съседния вход, където не можеха да бъдат видени от прозорците на долния етаж. Когато забеляза жестикулиращия от портата на съседната градина Есекс, той погледна озадачено. И после — притеснено.
Забърза към тях.
— Боже всемогъщи — прошепна Басет. — Нали не стъпвам на ничия територия тук? Трябваше да направя справка при вас, но по всичко изглеждаше, че вие няма да отидете при нея, а тя направо ме влудяваше по телефона.
— Чакай малко — прошепна на свой ред Кафъри, като го хвана за ръкава и го придърпа по-близо до оградата. — Сега би ли обяснил какво искаш да кажеш?
— Става въпрос за Фробишър, същата, за която вече ви съобщих.
Кафъри и Есекс се спогледаха.
— Същата, за която си ни съобщил ли?
— Да, онази със съседа.
— Напълно се обърках — прошепна Есекс.
— Аз ви се обадих. Спомняте ли си? Оставих съобщение на един детектив инспектор и вие трябваше да сте го научили. Тъй като не се обадихте, предположих… — Раздвижи се смутено, местейки поглед от единия към другия. — Правило номер едно, а? Никога не предполагай. Доколкото разбирам, не сте чували за мисис Фробишър и нейния съсед? За миризмите? За течащия фризер? — Той се надигна на пръсти и надникна над оградата. — За мъртви птици в кофата за боклук и че сега някой крещял в апартамента?
Кафъри затвори очи и постави ръка на главата си.
— Имаме заподозрян на номер 34А. В онази къща.
— Фробишър е на номер 34Б. Съседката от горния етаж.
— И вие казахте всичко това на нашия детектив инспектор… кога?
— Преди около седмица. Горе-долу по същото време, когато пресата разпространи историята за Хартвълд.
— По дяволите!
Кафъри погледна към Есекс, който се взираше в обувките си.
— Дайъмънд — рече той.
— Същият — въздъхна Джак. — Добре. — Изправи гръбнак. — С каква информация разполагаме? Говорил ли си с някой там?
— Вътре няма никой.
— Ти влезе ли?
— Не. Мисис Фробишър се обади преди двайсетина минути, почти истерична, каза, че чула викове. Бедната стара крава се е побъркала от страх. Не искала да ни притеснява отново, защото мислела…