— Мислела, че работим по въпроса?
— Да. — Басет погледна смутено. — По дяволите, на главния това ще му хареса много.
— Съжалявам.
— Няма какво да се направи. Няма какво да се направи.
От къщата се чу шум. Басет се наведе през разделящата ограда и им даде знак да го последват. Входната врата се беше отворила и на прага й стоеше мисис Фробишър, в синя рокля и домашни мъжки чехли. Котка на кафяви, черни и жълти петна се увиваше около краката й.
— Мисис Фробишър. — Басет се приближи с протегната напред ръка. — Приятно ми е да ви видя. — За момент тя премигна насреща му, после пое ръката, като погледна през рамото му към Кафъри и Есекс. — Съжалявам, запознайте се с моите колеги. Детектив инспектор Кафъри и детектив сержант Есекс.
Възрастната жена кимна на двамата мъже със сериозни изражения.
— Тъкмо правех чай.
— Прекрасно — заяви Есекс и пристъпи вътре.
Апартаментът беше чист, но в безпорядък, в ъглите бяха струпани списания, освен освежителя с боров аромат се долавяше миризмата на храна. Мъжете седнаха в съседното на кухнята помещение върху овехтели фотьойли и се загледаха в безсистемната колекция от орнаменти на мисис Фробишър: пухени играчки, чаени и кафени чаши от крайпътни бензиностанции, снимки на Грегъри Пек, изрязани от списания и сложени в имитиращи сребро рамки.
В кухнята мисис Фробишър си говореше сама, докато търсеше чинийките на линии за сините чаши за чай. После взе розов дантелен калъф за порцелановия чайник и отвори пакет сладки с млечен крем.
— Беше вчера следобед, някъде към четири, защото гледах „Съдията Джуди“ и тъкмо си бях направила чай. — Остави подноса. Котката се бе наместила под масата, поставила спретнато лапички една до друга, затворила благодушно очи. — Извиках Типи и й напълних паничката с мляко, когато чух някаква суматоха. Той беше отвън с някаква млада дама.
— Как изглеждаше младата дама?
— На мен всичките ми изглеждат еднакви. Руса. С пола ей до тук. Тя повърна малко на алеята и се наложи той да я занесе на ръце вътре. Повече нито я видях, нито я чух. Бях забравила за това. Докато тази сутрин, най-ненадейно чух… — Чаената чаша в ръката й трепна. — Чух я да вика. От такъв вик кръвта във вените ти се смразява.
— Имате ли ключ за долния етаж?
— О, не. Не аз съм наемодателят. Но…
— Да?
— Забелязах, че е оставил отворен един прозорец, толкова бързаше да се махне оттук.
— Да имате някаква представа къде може да е отишъл?
— Той има друга къща, това го знам. Някъде недалеч от Лондон, струва ми се. Може да е отишъл там. Тръгна с колата. — Тя погледна към детектив инспектор Басет. — Казахте ми да видя марката на колата.
— И видяхте ли я?
Тя кимна.
— „Пежо“. Трябваше да го позная, снаха ми също кара „Пежо“.
Есекс мина през прозореца, докато Кафъри чакаше отвън, под навеса за автомобила, като си мислеше колко е закътан, колко лесно би било да доближиш колата на заден ход до входната врата, да отвориш багажника и…
— Джак. — Есекс се появи на вратата. Лицето му беше бяло като платно. — Той е. Открихме го.
49
Помещенията в апартамента бяха тъмни, завесите — плътно дръпнати, въздухът — застоял. Бяха взели найлонови торби назаем от мисис Фробишър, за да ги сложат върху обувките си. Всяка тяхна стъпка обелваше люспи засъхнала материя от лепкавите мокети.
— Виж това. — Есекс застана на прага на голямата спалня. — Можеш ли да повярваш? — На всеки сантиметър от стената бяха залепени снимки, някои от които — откъснати от списания. Много бяха на Джони, други бяха изрязани от холандски или немски порносписания. На една се виждаше дете, смучещо набъбнал пенис, жена, яхнала някакъв елзасец, а на друга, доста неясна, Кафъри реши, че вижда тийнейджър от азиатски произход, опънат на едно легло с разкрачени и завързани ръце и крака и кръв по бедрата.
От единия от гардеробите се дочу тихо пърхане на криле. Есекс го отвори и двамата мъже се взряха безмълвно в клетката. На пръчката за кацане стоеше самотна зеброва сипка с влажни увиснали пера. Тя премигваше насреща им, без да издава звук. На пода, сред мръсотията, лежаха четири трупа, нападнати от личинки.
Двамата оглеждаха стаите. Есекс хвърли поглед към дневната, към онова, което беше залепено по стените, и се обърна към Джак — лицето му беше пребледняло.