— Болен е — промълви той. — Този човек е болен.
Това бяха снимки на жертвите, мъртви.
Кро, Уилкокс, Хач, Спасек, Джаксън. Изнасилени, обезобразени. Едната изобразяваше Шелин Кро закрепена права, като манекен на витрина, между телевизора и стената, с отворени очи, с вдървено стърчащи напред ръце.
— Перуката — прошепна Кафъри, като кимна към снимката.
Есекс се приближи, застана зад него и подсвирна между зъбите си.
— Ти беше прав, Джак. Напълно прав.
На далечната стена се изправиха пред снимка на Сюзан Листър, гола и окървавена, завързана и със запушена уста, с насинени и подути очи.
— О, дяволите да го вземат.
Размазани дъги пресичаха снимката и минаваха покрай лицето й. В долния ъгъл имаше някаква бяла форма. Кафъри разбра. Блис се беше заснел, докато еякулира върху смазаното от бой лице на Сюзан Листър.
На дъската за отцеждане на съдове в кухнята откриха прясна кръв. Инспектираха фризера, набора от хирургически инструменти в едно от чекмеджетата. Щом влязоха във втората спалня, Джак постави длан върху ръката на Есекс.
— Виж.
Стената над леглото бе опръскана със ситни капки кръв и напомняше орнаментирана лицева дъска. Чаршафите бяха изцапани с кръв, а в жълтеникавата хавлиена кърпа в средата на леглото бяха загърнати две желеподобни форми.
— Какво е това? — Есекс се приближи предпазливо. — Приличат на…
— Аз знам какво е. — Кафъри се взираше в двата импланта; по издатината от долната страна на единия беше полепнала засъхваща кръв и мазнина. — Джони. Отрязал ги е от нея.
Светът беше изсъхнал, когато синьото „Пежо“ стигна до Уайлдейкър котидж. Едноетажната къща се намираше до селскостопанска пристройка, разделяща на две царевичната нива, дълга, гладка и мека, като мократа коса на русокосо момиче. Къщата беше достатъчно изолирана, за да няма опасност някой да го види, докато издърпа двете жени, с пъхнати в калъфки за възглавници глави, в тъмната сграда, и ги остави в коридора, подпрени на матовото стъкло до вратата.
Щом Клитор се разкрещя, нервите на Блис не издържаха. Той разбра, че трябва да рискува и да извърши това пътуване. Натоварването им в колата беше сравнително лесно — напъха едната под задната седалка, а другата — в багажника. Покри ги с анораци и стар спален чувал. Макар да оглеждаше възбудено улицата, очаквайки полицията да се появи всеки момент, знаеше, че в този дъждовен ден и то насред обедната почивка, малцина биха проявили такъв интерес, че да спрат и да погледат как един с нищо незабележителен човек товари автомобила си.
Добре закътаният навес за колата му бе оказал безценна помощ. Както и фактът, че бе пребил и двете жени до безсъзнание с дръжката на електрическия трион.
Върна се до автомобила, взе четири торби от багажника и ги внесе в къщата. Вратата с мрежа против комари изтрака след него. Не спря да мърмори на двете жени, докато разтоварваше чантите, пълнеше купички с „M & M“ и „Уайн гъмс“, закачаше хартиени гирлянди по прозорците и надуваше балон в пастелни цветове. Обясняваше им, че днес е рожденият му ден, споделяше плановете си за него. Нито едната, нито другата можеше да го чуе, но той продължаваше да мърмори, като се почесваше по лицето.
Когато Есекс излезе от апартамента, дъждът беше спрял. Отиде в градината, откъдето крановете на строежа се очертаваха на просветващото небе, и откри Кафъри насред поляната, загледан в нещо във високата трева.
— Джак?
Той не отговори.
— Джак? Какво има?
Кафъри вдигна очи; погледът му беше празен. Безмълвно посочи към предмета в тревата.
— Какво е това? — Есекс се приближи. В мократа трева до краката на Джак лежеше велосипед, боядисан в бяло и сиво. Лежеше на една страна, сякаш захвърлен там. — Колело?
— На Ребека — поясни едва чуто Кафъри. — На Ребека е.
На връщане към колата позвъни в апартамента й. Отговори му телефонният секретар. Остави съобщение и се обади в Шрайвмур.
Телефона вдигна Мерилин.
— Джак, добре че се обаждаш. Току-що говорих с Еймдюр. Косъмът… съвпада. Тя иска да й се…
— Мерилин, чуй ме. Кажи на Стив, че открихме нещо. Ще имам нужда от подкрепление. И от екип за събиране на материали за криминалната лаборатория — Куин, Логан. Намираме се на „Бразил стрийт“.
— Добре, добре… почакай.