Чу я да говори тихичко на някого. После телефона взе Мадокс.
— Джак? Къде си?
— Луишам. „Бразил стрийт“.
— Кой номер на „Бразил стрийт“?
— Трийсет и четири А.
Мадокс помълча за момент. На заден план се чуваше как някой вика развълнувано. Мадокс се изкашля.
— Джак, вече сме попадали на този адрес. Виждали сме го и преди. Телефонните сметки на Хартвълд. Беше се обаждал на някой на „Бразил стрийт“ 34А два пъти на сутринта след изчезването на Кро и два пъти през седмицата, в която се хвърли. Логан и Бетс тръгват натам.
— Това е той, Стив.
— С какво разполагате?
— Със снимки, хирургически инструменти, скалпели. Името е Малкълм Блис. Явно се е уплашил. Синьо „Пежо“. Не е сам.
— О, боже!
Гласът на Мадокс прозвуча уморено.
— Мисля, че е тръгнал към близката провинция. След десетина минути ще разполагам с адрес. Искам с нас да действа и Териториалната група за поддръжка.
— Добре. Мерилин ще се свърже с оперативните части. Сборен пункт в Гринич за указания след колко? Да речем трийсет минути?
— Нека бъдат двайсет.
50
Кафъри и Есекс се изненадаха, като завариха Лола Велинор със събрана на кок красива тъмна коса и дискретна перлена огърлица върху морскосиния ленен костюм, седнала в офиса на „Сейнт Дънстан“. Сега разбраха, че тялото на Пийс не е било оставено случайно в нейната градина.
— Не ми казахте, че сте от персонала.
— Вие не попитахте.
— Кой е по-високо в йерархията?
— Аз.
— А Блис?
— Малкълм ли? Малкълм ми е помощник. Той е в отпуск.
— Познавал е Хартвълд.
Тя наклони глава на една страна и се намръщи.
— Да. Казах ви го по време на разговора ни. Е, и?
Есекс седна на бюрото й и се наведе напред, говореше меко, наклонил уверено глава. Но Кафъри беше нетърпелив.
— По дяволите, не й разказвай историята на живота, Пол. Нуждаем се от един адрес.
Лола Велинор вдигна погледа си към него, чертите на лицето й се изопнаха, продълговатите й очи се присвиха.
— Не съм длъжна да ви давам нищо, инспекторе.
— Тук грешите. Раздел 17, член 19. Мога да ви взема документацията още сега, ако реша.
— Добре, добре. — Есекс вдигна ръка. — Джак, нека да действаме по-спокойно.
Лола Велинор сви устни и наклони грациозно глава. Изправи се бавно и ги отведе в най-тъмната част на офиса, където Уенди, върната обратно в „Работа с персонала“, седеше тихичко като мишка и отпиваше от чая си, изглеждайки по-дребна в обкръжението на кантонерките.
— Инспектор Кафъри! — Тя се изправи. — Нека да ви направя една чаша хубав чай от…
— Уенди. — Ъгловатата челюст на Лола Велинор се движеше лекичко под кожата на лицето й. — Дай на инспектор Кафъри всички подробности за Малкълм.
— Малкълм ли?
— Точно това казах.
— О! — Уенди се обърна към най-близката кантонерка и издърпа някакво чекмедже. Дребното й лисичо лице придоби затворено изражение, а от основата на врата й нагоре бавно запъпли червенина. — Ето. — Отвори папката. — „Бразил стрийт“ 34А, това е в Луишам. А това е някогашният дом на майка му. Тя почина миналата година и му остави къщичка в Кент: Уайлдейкър котидж. Ето адреса, и телефонния номер, ако имате нужда.
Есекс записа информацията и Уенди премигна насреща му иззад дебелите си очила.
— Той имаше навик да си разкопчава ципа зад бюрото — избъбри внезапно тя, като седна рязко. — Ако знаете какво имам предвид. И се триеше, докато разговаряше с жени. Те не можеха да го видят от другата страна на бюрото. — Измъкна носната кърпичка от ръкава и я притисна за момент до устата си. Ръката й трепереше. — Затова ли има неприятности?
— Нещо такова — отвърна Есекс. — Нещо такова.
Дръжката на електрическия трион беше образувала малък субдурален хематом в тила на Ребека. Кръвта се процеждаше в него много бавно, което беше причина за миговете на сънливост, за болката, когато наведеше надолу брадичка. Но мисловният й процес не беше нарушен. Още щом дойде на себе си, й стана ясно какво се случва.
В началото лежа неподвижно, със затворени очи, опитвайки да си представи как изглежда и какво точно бе направил Блис. Беше свалил шортите и бельото й и, вероятно с помощта на същата залепваща лента, беше овързал краката й от пръстите до средата на бедрата. Беше й оставил тениската и я бе сложил да легне на пода, на една страна, с притиснати към корема длани. Щом ги размърда, осъзна, че пръстите й също бяха завързани едни към други, всеки увит поотделно, за да бъде разделен от останалите.