— Не сте ли се питали дали не й се е случило нещо лошо?
— Не. — Той поклати глава. — Не. Така или иначе бяхме пред скъсване. Не се изненадах особено, когато тя не се прибра през онази нощ… — Млъкна и погледна от Есекс към Кафъри и обратно. — Хей — възкликна той, внезапно обзет от видима нервност, — к’во значи т’ва? — Когато никой не отговори, в очите му проблесна някаква мисъл. Той запали припряно цигарата и вдиша дълбоко дима й. — Няма да искам да го чуя, нали? Давайте. По-добре го кажете по-бързо. К’во е станало? Да не е мъртва или нещо друго?
— Да.
— „Да“ какво?
— Мъртва е.
— Боже. — Кръвта се оттече от лицето му. Харисън се отпусна върху дивана. — Трябваше да се досетя. Трябваше да се досетя още щом ви видях. Предозирала се е.
— Вероятно не се е предозирала. Вероятно става дума за противозаконно убийство.
Харисън гледаше Кафъри, без да мигне. После дланите му политнаха към ушите, сякаш така можеше да се предпази от думите. По бялата кожа на ръцете му се виждаха бледорозови дупчици от игла.
— Божичко! — изрече с усилие той. — Божичко, не мога… — Смукна яростно от цигарата си, очите му се навлажниха. — Почакайте тук — обяви внезапно Харисън, скочи и изчезна в коридора.
Двамата детективи се спогледаха. Чуваха тътренето му из спалнята, отварянето на чекмеджета. Есекс заговори пръв.
— Не е знаел. Нали?
— Не.
Помълчаха още малко. Някой отдолу явно се беше събудил и наду стереото. Загърмя транс-музика, която Кафъри бе чувал хиляди пъти, докато обикаляше из клубовете да събира информация, когато беше в криминалния отдел. Размърда се на стола си.
— Какво прави той там, по дяволите?
— Не знам… — Есекс не довърши мисълта си. — Боже, нали не мислиш…
— По дяволите! — Джак скочи и, вече в коридора, стовари юмрука си върху вратата на спалнята. — Не се ебавай с мен, Бари — извика той. — Чуваш ли ме? Не смей да го правиш. Няма да ти се размине.
Вратата се отвори и лицето на Харисън се появи, замръзнало.
— Не можеш да ми направиш нищо за бонбонки. По рецепта са. Преди забраната.
Като притискаше вътрешната страна на левия си лакът, той се върна в дневната, последван от Кафъри, който ругаеше под носа си.
— Трябва да поговорим с теб. Не можем да го направим, ако си в това състояние.
— Ще ви бъда по-полезен така, отколкото чист. Мисълта ми ще бъде по-ясна.
— По-ясна — измърмори под носа си Есекс и поклати глава.
Харисън се стовари върху дивана, вдигна свитите си в коленете крака и обви прасците си с ръце по странно момичешки начин.
— Повечето си време съм прекарал с Шелин, когато е била надрусана. — Отметна назад глава. За момент Кафъри помисли, че ще се разплаче. Но Бари сви устни и рече: — Окей. Кажи ми. Къде беше тя?
— На югоизток.
— Гринич?
Джак вдигна поглед.
— Да. Как разбра?
Харисън отпусна ръце и поклати глава.
— Все там се навърташе. Повечето й работа беше там. И кога? Кога се е случило?
— Открихме я вчера сутринта.
— Да, но… знаете к’во… — Закашля се. — Кога е…
— Горе-долу по времето, когато си я видял за последен път.
— По дяволите! — Харисън въздъхна. Запали друга цигара и дръпна от нея, отпусна глава назад, изпусна дима към тавана. — Давай в такъв случай, нека да приключим с т’ва. К’во искате да знайте?
Джак приседна на страничната облегалка на дивана и измъкна бележника от джоба си.
— Това е свидетелско показание, затова ми кажи, ако се чувстваш прекалено не във форма, за да го направиш. — Тъй като Бари не отговори, Кафъри кимна. — Добре, приемам го като съгласие да продължим. Стоящият тук детектив сержант Есекс отговаря за близките на жертвите от нашите случаи. С него ще се свързваш, когато имаш вземане-даване с нас. Той ще остане с теб след като си тръгна, ще прегледа свидетелските ти показания, ще те помоли да ни помогнеш да се свържем със семейството на Шелин. Искаме подробности, докато започнат да излизат през ушите ни: как се е обличала, какви гримове е използвала, какво бельо е носела, какви клиенти е предпочитала. — Спря да говори за момент. — Предполагам ще бъде пълна загуба на време, ако те заведем да се видиш с психолог, помагащ на желаещите да се откажат от зависимостта от наркотиците? Да те спре да си дупчиш вените.
Харисън се хвана за главата си.
— Божичко!