Внезапно и шокиращо телефонът от коридора иззвъня. Блис трепна спазматично, погледът му се премести неохотно към вратата и Ребека разбра, че го държи в ръцете си.
Той й бе повярвал.
— Това са те — прошепна тя, възползвайки се от тази невероятна случайност. — Те се обаждат по телефона.
— Млъквай.
— Хайде де. Отиди да отговориш и ще видиш. — Махна с ръка към вратата. — Това са те. Ще искат да се спазарят с теб — ще те накарат да повярваш, че си в безопасност, но каквото и да се случи, ще те хванат, Малкълм.
Трябваше да усети какво ще се случи, но Блис беше човекът с хищническо сърце, не тя.
— Млъквай, курво!
И я ритна в корема.
Тя се извъртя настрани, дишайки тежко, полагайки усилия да не повърне. Балоните отгоре се раздвижиха, като шепнеха и подскачаха, сякаш искаха да видят по-добре какво става. Тя чу как Блис затършува из кухненските чекмеджета, в чекмеджето, на което бе поставила в ума си етикета „ножове и ножици“. Обърна поглед към кухнята и успя само да види как проблясва слабо, сякаш от нетърпение, забитата в тавана касапска кука. В този момент Блис се появи с електрически кабел и самозалепващо се фолио в ръце. Пъхна един скалпел между бедрата й и сряза лентата.
— А сега си разтвори шибаните крака, курво!
Ребека заскимтя пряко волята си.
51
Уайлдейкър котидж изобщо не беше крайградска вила, а грозна бетонна постройка с червен керемиден покрив и закрепен отзад генератор. Намираше се над естуара на Темза на края на борова гора сред пожълтели от рапица поля източно от Дартфорд. Въздухът тук беше възсолен, полетата бяха осеяни с тисови дървета, родени и израснали на морския вятър, чиито клони се простираха като коси на харпии. Две мили по̀ на север, от другата страна на синия естуар, мълчаливият хоризонт се сгъстяваше в пясъчножълтия Саутенд.
Кафъри спря ягуара в някакъв закътан междуселски път. Тримата с Есекс и Мадокс се обърнаха на местата си, при което кожата на тапицерията изскърца, за да видят спиращите три бронирани вана „Шерпа“ на Териториалната група за поддръжка, последвани от пожарна и линейка.
Именно Есекс забеляза отражението на слънчевата светлина в предното стъкло на някакъв автомобил зад тях.
— Какво, по…?
Сиерата спря току пред ягуара. От нея излезе Дайъмънд, разкопча сакото си и измъкна от джоба му цигари.
— Хей. — Мадокс отвори вратата. — Какво правиш тук? Казах ти да стоиш в щабквартирата.
— Да не би да преча?
Кафъри изскочи от колата и стовари длан върху капака на сиерата.
— Той те попита нещо. Попита те какво, по дяволите, мислиш, че правиш тук?
— Детектив инспектор Джак Кафъри. — Дайъмънд плъзна ръка надолу по вратовръзката си и приглади гънките на ризата, докато заобикаляше автомобила, като се усмихваше широко. — Ти… какво? Стресиран ли си? Нещо лично ли има в това за теб?
— Преди повече от седмица от Гриничкото управление са се обадили с информация за Блис и ти, детектив инспектор Мел Дайъмънд, ти си я захвърлил в кошчето за боклук…
— О, хайде де — прекъсна го Дайъмънд. — Струва ми се, че си позволил на въображението си да се развихри малко повечко, а?
— Моето въображение няма нищо общо. Става дума за факти. А сега закарай тази кола в другия край на този път и я паркирай странично.
— А?
— Спри всякакво движение.
— Почакай, почакай…
— Ще стоиш там, докато дойда и те освободя.
— Чакай една секунда — аз не съм ти подчинен, по дяволите. И ти не си ми шеф, колкото и да си нахален и самодоволен. — Погледна към Мадокс. — Е? Няма ли да направите нещо?
— Чу го. — Мадокс си облече сакото и се обърна. — Вземай колата и ми се махай от очите.
Екипът за въздушна поддръжка пристигна с черно-жълтия си двумоторен хеликоптер В0105, направи кръг над къщата, вятърът от перките му долепи тревата до земята, понесе се гореща миризма на гориво. Когато достигна най-далечната точка на маршрута си, детектив инспектор Дайъмънд, застанал под един стар дъб в началото на междуселския път, бе в състояние да чуе отново жуженето на насекомите. Тъкмо заопипва джоба си за цигара, когато нещо привлече погледа му.
Дребен мъж в изцапани панталони и сако и мръсна, поклащаща се на китката му чанта, се появи на пътя като по магия.
— Добър ден.